Имаше и такива дни – народът униваше, коленете му омекваха, а духът му се скапваше. Властта веднага слизаше при народа и започваше да разказва стари приказки.

- Врагът – казваше властта на народа си, – е сложил прът в колелото ни и ние бяхме принудени да спрем устрема на държавата към светлото бъдеще. Но това веднага ще бъде преодоляно. Сега създаваме една нова и голяма, направо мегаагенция, който ще следи всички несъзнателни елементи, които носят прътове. А онези, които ги слагат в колелото, ще ги поемат специализираните органи. Важното е, народе, да потърпиш още малко. Утре всичко вече ще тръгне по нови релси.

Народът клатеше глава недоволно:

- От тези приказки нито ме грей, нито ме охлажда вече! Няма какво повече да чакам – животът ми мина само в дим и пушилки!

Властта не се предаваше и за секунда, а вадеше от торбата си нови асортименти.

- Сега, народе, ще ти покажем едни истински скандали от политическия връх! За да видиш, че и на нас не ни е леко. Всички викат – най-добре сте си вие горе, ама при нас пуши и скърца отвсякъде!  Веднага ще ти покажем какви скандали текат по върховете, скандали като слънце – пръстите ще си оближеш, само като ги чуеш!

- Не щем повече скандали – инатеше се народът, – от скандали и побоища не можем да се навечеряме като хората! Аман от зъбене! Друго дайте!

Тъй говореше народът, ама иначе се спихваше. Властта много мразеше някой да не я обича. Вадеше тя нов балон и говореше на народа си:

- Сега, народе, този голям балон, който виждаш, ще донесе при тебе една съвсем истинска оставка. Написана и подадена при нас. Ние ще се съберем и ще решим чия ще бъде тази оставка и кога ще я приемем.

Народът нищо не рече, ама като цяло посърна още повече. Властта изду бузи.

- Това, народе – казваше властта, – ще бъде направо оставка на министър. Не, няма да е на един, а на цели двама, дори трима министри. Ние за народа си сме готови и на още отстъпки.

Такива цветни балони обикновено ободряваха народа, той си поемаше въздух и все си викаше:

- Няма място за униние и мекушавост! Ето, властта от тялото си къса, за да живеем по-добре.

Но минаваше време и ставаше ясно, че никой не живее по-добре, и пак се спихваше народът.

Ето и сега – народът погледна едва-едва големия балон, дето носеше една, две, че даже три министерски оставки.

- Пак – рече  народът – ни пробутвате шарени балони и нищо друго. Като погледнем назад – едно нещо няма, дето сте го съградили  като хората. Това, дето сте направили или се разлепва и потъва, или не става за нищо, или пък го има направено само на хартия, а парите пак са окрадени.

Властта направо се ядосваше:

- Така не се говори! Ние направо без дъх останахме заради вас. Кажете като хората какво толкова искате!

Народът викаше:

- Дайте някой лев, ако има, другото не го щем вече. Толкова нещо обещахте, а само пакетиран въздух ни пробутвате. Нито властта ви е власт, нито оставките са ви оставки.

Властта направо късаше ризата си пред народа:

- Всичко сме готови да направим, само пари не ни искайте!

Тъй минаваше времето, денят бавно отиваше към вечерта, а после всички си тръгваха – властта с дебелите си коли, народът с омекналите си колена.

- Управниците – викаше си после народът – са се отдръпнали напълно от всичко. Единственото е, че все още са на власт.

После народът си пускаше телевизора, а там, от спихнатите екрани, показваха само големи шарени балони и нищо друго.

А на другия ден всичко се повтаряше.