Когато нормалните хора не могат да заспят, започват да броят овце. Защо точно овце – то е тайна, забулена от вековете. Предполагам - защото козите са по-бързоподвижни и преброяването им е по-трудно. Магаретата издават неприятни звуци, конете ритат, а кравите миришат.
Овцата, наистина, е най-приспивното животно – дори участва в рекламите за приспивателни хапове. Без рецепта, в най-близката аптека. Хаповете, разбира се, овце, слава Богу, в аптеките още не се продават. Заради барабонките, да не ги бъркат по-кьоравите с нещо фармацевтично.
Броя си овцете под юргана, тъкмо стигам до сто двайсет и първата и, успокоен от постигнатото коалиционно мнозинство, започвам да се унасям, изведнъж сред тарапаната щръква досадник и започва да се извинява, че ме буди, но трябвало спешно да се прекрати броенето на овце и да започне алтернативно преброяване.
- Мани ми се от главата – казвам колкото се може по-строго. – Плашиш стоката! Глей как се разбягаха, като те видяха!
- Проблем, началство – казва онзи. – Спешно ми се обадиха от Венеция.
- Техните наводнения не ме вълнуват – отвръщам. – Да са си строили града на високото, като Перник – там вода няма за цяр!
- Началство – четка ме тоя, - не всички могат да са предвидливи като теб, само че ония жабари много настояват. През пет минути ми звънят да сме се оправели с прокурора.
- Какви прокурори, какви пет лева – ядосвам се. – Аз тук овце броя, за да заспя, ти прокурори ми набутваш под юргана! Изяснявай се по-бързо, че няколко вече избягаха!
- За да мирясат ония, според мен най-добре ще е да си назначим прокурор, който да наблюдава главния прокурор – изяснява се. – Щото според тях не било хубаво, че нямало кой да го наблюдава. Не можело един човек, бил той и прокурор, да не бъде наблюдаван. Щял да вземе да се изкуши нещо и да направи беля!
- От какво да се изкуши – недоумявам. – Какво толкова има да се краде в прокуратурата – кламери или папки? Да беше министерство – да си строи къщи за без гости, пък там – даже папките им са втора употреба!
- Във Венеция се страхуват, че можело някой да му се обажда по телефона и после да станело мазало… А пък ако имало контрол…
Ясно. Само че – как да забраня на прокурорите да си имат телефони? Пък – ако питате мен – телефонът си е едно голямо удобство, няма нужда да бие човек път, за да си поръча нещо – пица, например. И защо само пица - технологиите така напреднаха, че вече всичко може да си поръча човек! Поръчваш – и след час ти го носят готово, сготвено, топло-топло.
- Добре – разрешавам. – Дайте на един прокурор да наблюдава главния прокурор и се разкарай, че да заспивам!
Оня си тръгва доволен, но една от овцете се завръща и блее в ухото ми някакви съмнения.
Въх!
- Ей, венецианеца, я се върни! – командвам. – А кой ще наблюдава наблюдаващия? Ами ако и той се поддава на изкушения и води странни телефонни разговори на държавна сметка?
Замисли се.
- Ами – ще трябва и него някой да го наблюдава. Ще назначим по-специален прокурор за наблюдение на наблюдаващия главния прокурор специален прокурор. И за да няма някакви съмнения в обективността на наблюдението, няма да е зле да се назначи и наблюдаващ прокурор на наблюдаващия, наблюдаващ наблюдаващия… И – отделно – наблюдаващ наблюдаващите наблюдател… А, за да не разлайваме опозицията - за него – извънреден наблюдаващ…
Започна да ме унася. Да брои човек прокурори се оказа доста ефикасен метод.
Трябва да го препоръчам и на ония жабари от Венеция. Ама те там сигурно жаби броят, за да заспят. Къде ще отглеждат в ония канали овце и прокурори!