Явно пак няма да я дочакаме реформата на съдебната власт, която уж тече от две поколения време. Ще си дундуркаме джуджета и нотариуси, ще цъкаме с език на непотизма. И ще плащаме. Не просто за заплатите на магистратите, ами и за крещящата липса на справедливост.
ПП-ДБ се съюзиха с ГЕРБ и ДПС с клетвата съдебната реформа. Нима имаха друг избор?! Но реформата беше добутана само до промените в Конституцията. Да, те бяха наложителни. Отделна е темата за качеството им. Но са само рамката, по-трудната и по-важната работа за вършене идва след тях. Да се напише нов Закон за съдебната власт, след което да се премине към избор на новите Висш съдебен съвет и Висш прокурорски съвет, както и на нов инспекторат. А също и да се пристъпи към избора на титулярен главен прокурор, след като от почти година сме с изпълняващ функциите.
Министерството на правосъдието дори извади готов проект за Закон за съдебната власт, който в момента е на ниво обществено обсъждане. Само че провалената ротация на правителството занулява всичко. И изобщо не е ясно кога ще има редовен кабинет, дали той ще следва същата линия.
За много неща можем да обвиняваме ПП-ДБ. Но ГЕРБ и ДПС носят
огромната вина за провалената реформа.
Всъщност те са голямата трагедия на реформата. Каквото и да ни говорят, тези две формации са абсолютно непоклатимо против реформата, защото идеално се ползват от статуквото и не искат да го губят. Те разглеждат съдебната система като гарант за своята неприкосновеност, като второстепенен разпоредител с политическа воля. От тая гледна точка, те имат всичко, което желаят. Тяхната единствена цел е да се правят на реформатори, да се покажат отчетат пред обществото и Брюксел, а после да обвинят "другарчето", че то е виновно за провала. Дали преговорите за ротацията се провалиха заради конкретни министри, както ни се обяснява, или по-скоро заради желанието на Пеевски и Борисов да запазят статуквото в съдебната власт, както и властта си в регулаторите?
Помните ли как Бойко Борисов ни обеща реформа, ама след мандата на главния прокурор Сотир Цацаров. Това се оказа поредната му лъжа. Мандатът на Цацаров свърши, след него Гешев изкара почти половин мандат, преди да бъде отстранен, а реформата е все така мираж.
Какъвто и да е размерът на реформаторските сили в Народното събрание, то поне в обозримо бъдеще броят на депутатите им няма да е достатъчен, за да прокарат сами нормална съдебна реформа. Затова в момента изглежда, че единственият начин това да се случи е
ГЕРБ и ДПС да се примирят и да преглътнат страховете си,
че истинската реформа може да доведе до осъждането на лидерите им. Звучи твърде хубаво, за да се случи.
А докато чакаме да цъфнат налъмите, е ясно едно - че напълно компрометирани органи, чиито мандати отдавна изтекоха, като Висшия съдебен съвет с двете си колегии, както и Инспектората към ВСС, ще продължат да функционират до безкрай. Едва ли има нужда да припомняме колко са безпомощни тези институции, когато трябва да бъдат защитени общественият интерес и независимостта на съдебната система. ВСС се доказа толкова политически зависим и обвързан, че държи първенството в тази категории от всички съдебни съвети, съществували досега. Същото може да се каже и за ръководения от Теодора Точкова инспекторат. Госпожата е с изтекъл мандат от април 2020 г. Тя на практика ще изкара втори мандат на поста, без да бъде избрана за това. Вероятно съзнавайки своята непоклатимост, преди дни Точкова просто се врътна и си тръгна от заседанието на парламентарната комисия, която изследва дейността на убития Мартин Божанов - Нотариуса и влиянието му в съдебната власт. Тема, по която инспекторатът прогледна едва напоследък, нищо че методите на Нотариуса са осветени от години, нищо, че магистрати още преди години разказват за натиска, който им е упражняван по дела.
За избора на кадровици и инспектори обаче трябват стабилни мнозинства. Трябва и прозрачна и отговорна процедура, която да прати в тези органи
хора без зависимости и скелети в гардероба.
Дали изобщо останаха такива, които са готови да се борят в полза роду, изоставяйки анонимната си магистратска кариера, която и без това им носи добри доходи и рискувайки да се окажат компрометирани политически инструменти.
Не е за подценяване и че прокуратурата е с временно ръководство. Ако щете дори защото прокурорите надолу по веригата се спотаяват в очакване да видят кой е следващият, откъде ще задуха вятърът. Дали Борислав Сарафов ще бъде номиниран за титуляр? Какво ще стане с висящите срещу него производства при специалния ад хок прокурор, който разследва главния? Ще има ли пак "Ти си го избра"? Между другото в разговора, от който остана тази крилата фраза на тогавашния градски прокурор Николай Кокинов по адрес на главния прокурор Сотир Цацаров, има и още една показателна реплика за прокуратурата: "Нямам идея к'во се случва при нас в крайна сметка. Някой нарежда отгоре."
И точно в тези мътни времена
очакваме прокуратурата да се саморазследва
за Нотариуса и Пепи Еврото. Очакваме изобщо зависимостите, възпроизвеждани и подхранвани в продължение на повече от 30 години, изведнъж като по чудо да изчезнат... Видяхме и ГЕРБ и ДПС в парламентарната комисия за Нотариуса. Там лъсна истината колко са петимни за реформа. Изобщо не са.
Изобщо да не отваряме дума за антикорупциионното законодателство, което уж беше друга цел на сглобката, а в момента реално е блокирало разследванията за корупция по високите етажи на властта. Тук също не можем да очакваме скорошно "отпушване" като се има предвид разпадналото се мнозинство в парламента, което трябваше да избере състава на новата Антикорупционна комисия, пък после да се назначат и хората, които ще разследват корупцията на хората на ръководни постове в държавата.
Същата е ситуацията и при регулаторите. (Мигар съдебната власт не е най-важният регулатор?!) Няма как да бъдат запълнени без твърдо мнозинство.
Сега обаче са на ход избирателите. Дано този път белите петна в паметта им за това кой овладява съдебната система в последните години, да се напълнят със съдържание, което да бъде ползвано пред урните. Иначе държавата ще си остане в такова насипно състояние.
