Главният прокурор ще се избира и уволнява с 13 гласа от 25-членния Висш съдебен съвет. Председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административния съд ще се избират и освобождават със 17 гласа. Това прие окончателно парламентът, променяйки Закона за съдебната власт. Промените в НПК и Закона за съдебната власт бяха окончателно приети днес.
Текстът за мнозинството, с което се назначават и уволняват главният прокурор и ръководителите на двете върховни съдилища вчера беше "ремонтиран" по предложение на Рая Назарян (ГЕРБ) в правната комисия. Депутатката предложи, а представителите на ГЕРБ и ДПС в правната комисия приеха, мнозинството за главния прокурор и за двамата председатели да е 13. Това предизвика сериозно напрежение между ПП-ДБ и ГЕРБ, като първите на практика заплашиха да разтурят съгласието за втория мандат. Причината е, че промяната даваше възможност шефовете на върховните съдилища на практика да се избират от прокурори, а не с мнозинство от съдии, избрани от съдии, както предлагаше вносителят - служебното правителство.
"Продължаваме промяната" няма да състави правителство с подкрепата на ГЕРБ, ако текстовете на съдебната реформа бъдат опорочени. "От ПП-ДБ няма да си затворим очите за безобразията в правна комисия и за осакатяването на текстовете на кабинета "Петков", на Надежда Йорданова и Крум Зарков, особено преходните разпоредби на НПК към Закона за съдебната власт. От правителството с втория мандат има смисъл само ако законите, които отдавна са на дневен ред и са нужни на българското общество, се гласуват по начина, по който са замислени, а не се осакатяват с фалшиви аргументи", гласи позицията на ПП във фейсбук страницата им.
"Всъщност зад маската на контрол и разследване на главния прокурор, ГЕРБ и ДПС прокараха изменения, които ликвидират независимостта на съда - председателите на ВКС и ВАС да могат да се избират с просто мнозинство от 13 гласа в Пленума, което означава 11 от Прокурорската колегия и само два гласа от съдийската, които може и да не са съдии, а адвокати избрани от парламента. Това е мечтата на българския политик - пълен контрол върху съда", коментира пред "Сега" Красимир Мазгалов от Съюза на съдиите в България, който вчера беше в правната комисия.
"За нас правителството не е на всяка цена, особено с вас, то има смисъл само ако законите, които отдавна са на дневен ред и нужни на българското общество, се гласуват по начина, по който са замислени, а не се осакатяват с фалшиви аргументи", коментира Лена Бориславова от ПП след гласуването в парламентарната правна комисия.
"Надявам се, че в пленарна зала тази грешка ще бъде поправена. Казвал съм, че едно правителство трябва да работи, за да решава задачи. Ако задачата е да оправим правосъдната система, това осмисля съставянето на правителство. Но аз не искам да бъда лице, зад което ще направим подмяна на промените", каза сутринта пред журналисти в парламента предложеният на премиер от ПП Николай Денков.
В крайна сметка самата Назарян обяви пред колегите си в пленарната зала, че иска да прецизира предложението си от вчера. И "поправи" текста за нужното мнозинството. Той бе и гласуван от залата със 172 гласа "за", 37 "против" и без "въздържали се", без да се налага ожесточен дебат. Той се е случил извън залата и е коствал време и нерви, научи "Сега" от депутати.
Беше одобрена и преходна разпоредба, която придаде обратна сила на закона и за започналите вече процедури. Тоест, нужното мнозинство за уволнението на Гешев, ще падне на 13 гласа, след като законът бъде обнародван и влезе в сила. Има възможност обаче още идния четвъртък, 1 юни, Висшият съдебен съвет да приключи с разглеждането по същество на първото от двете предложения за уволнение на Гешев, които са висящи в момента. Ако главният прокурор атакува пред Конституционния съд промените, както се е заричал неведнъж, и КС допусне казуса до разглеждане, то процедурата във ВСС ще спре до произнасянето му.
Беше окончателно приет и механизмът за разследване на главния прокурор и заместниците му. "За" гласуваха единодушно 210 депутати. БСП не бяха изобщо в залата за ключовия законопроект, след като соцлидерката драматично обяви от трибуната, че няма да участва в овладяването на цялата държава от "коалицията на омертата" - ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ.
В закона влезе и доста спорна промяна, според която съдиите, прокурорите и следователите отново да проведат избор за членове на Висшия съдебен съвет. Магистратите всъщност отдавна изпълниха задължението си да посочат следващите си представители в съвета. Причината те все още да не са встъпили е, че парламентът не избра навреме своята квота. Сега в закона беше записано, че процедурата трябва да бъде открита до 3 месеца.
КАКВО ОЩЕ БЕШЕ ЗАПИСАНО В ЗАКОНА
Парламентът одобри текст, с който се забранява на прокурорите да разрешават "разгласяване на информация, събрана чрез използване на специални разузнавателни средства, извън нейното предназначение за опазване на националната сигурност или за целите на наказателното производство". Досега прокуратурата не веднъж е злоупотребявала с разгласяването на СРС-та, за да обслужи нечий интерес. Не мина обаче предложението журналистите и представителите на неправителствения сектор да могат да искат достъп до актове от разследванията.
Вече ще може да се обжалват пред съд потвърдените от горестоящия прокурор откази за образуване на досъдебно производство за тежките престъпления, както и за тези, изрично изброени в НПК. По настояване на Десислава Атанасова (ГЕРБ) обаче отпадна предвиденото в законопроекта правило, че потвърждаването на постановлението от съда не е пречка за образуване на досъдебно производство, ако прокурор установи нови обстоятелства.
