Прокуратурата се мобилизира срещу проекта за нов Закон за съдебната власт (ЗСВ). Срещу проекта, който беше публикуван за обществено обсъждане през март, в последните дни на кабинета "Денков", валят становища от различни прокуратури.
Остро становище срещу проекта за нов Закон за съдебната власт е пратил и.ф. главният прокурор Борислав Сарафов до доскорошната си заместничка, а сега служебен министър на правосъдието Мария Павлова. Проектът трябва да регламентира новите положения в съдебната власт, въведени с промените в Конституцията. Едва след приемането на новия съдебен закон ще се пристъпи и към подмяна на Висшия съдебен съвет (вече ще има два съвета - съдебен и прокурорски) и на инспектората към него, които на практика в момента карат втори мандат, без да са избрани за това. Неизбирането на нов прокурорски съвет пък отлага за неопределено бъдеще и избора на титулярен главен прокурор. През юни ще стане година от уволнението на Иван Гешев, след което постът беше временно зает от Сарафов. Заради политическите турбуленции изобщо не е ясно какво ще остане от идеите в проекта и дали той няма да бъде основно прекроен.
Седмица след встъпването на служебното правителство срокът за обществено обсъждане на предложения нов Закон за съдебната власт беше удължен с 20 дни - от 16 април 2024 г. до 7 май 2024 г. с обяснението, че има "множество предложения, получени от органите на съдебната власт и съсловни организации на магистратите".
Основните забележки идват точно от съсловни организации на прокурори и следователи. Разказани са и в официалното становище на прокуратурата.
Според държавното обвинение проектът има сериозни недостатъци и противоречиви норми, заради което значителна част от текстовете му трябва да се редактират. "В него са заложени противоконституционни норми и законодателни решения, които не могат да бъдат обяснени по друг начин освен като резултат от съзнателен и политически мотивиран стремеж за неравно третиране на съдиите и на прокурорите и следователите", посочва главният прокурор.
Възразява се например срещу преструктурирането на прокуратурата. По силата на Конституцията бяха закрити Върховната административна прокуратура и Върховната касационна прокуратура и на тяхно място "се появи" Върховна прокуратура. "Това е преструктуриране, което може да бъде извършено единствено от Велико народно събрание", смятат от прокуратурата. Според позицията им това е неоправдана и твърде голяма намеса в съдебната власт.
Забележки има и към това, че се предвижда членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС) и на Висшия прокурорски съвет (ВПС), които са магистрати, да са едновременно и съдии, прокурори или следователи. Подобно решение на практика обаче отрича статута на ВСС и ВПС като постоянно действащи органи.
Критикува се и липсата на определение какво е "тайни и/или неформални организации и общества", членството в които ще трябва да се декларира.
Прокуратурата недоволства и срещу предвидения ред за провеждане на конкурси.
"В законопроекта остава възможността да се налага дисциплинарно освобождаване от длъжност за действия, които накърняват престижа на съдебната власт. Но не е посочено кои точно действия накърняват престижа на съдебната власт, а това би довело до изключителен субективизъм без предварително ясни критерии за поведението на магистратите, с което пряко се засяга тяхната независимост при вземането на решения съгласно закона и вътрешното им убеждение", се казва в становището.
Несъгласие има и с това, че съдиите ще могат да бъдат командировани за година, а прокурорите - само за по 6 месеца. Може да се стигне дори до забавяне на наказателни производства, тъй като с приключването на командироването на единия прокурор ще се наложи друг да се запознава с материалите по делото и да предприема законово предвидени действия, алармира държавното обвинение.
Прокурорите от окръжния район на Добрич смятат, че има риск от овладяване и разделяне на обвинението. Недоволстват срещу това, че Висшият прокурорски съвет ще бъде доминиран от членове, които са избрани от парламента. Това е акцент и в становището на софийския апелативен район. Те наблягат и на това, че във Висшия съдебен съвет мнозинството ще е на професионалната квота.
В началото на миналата седмица прокуратурата прати критично становище и по делото в Конституционния съд срещу промените в Конституцията.
Недоволство
ГЕРБ и ДПС блокират правосъдната реформа, а жертва на този саботаж ще стане плащането по Плана за възстановяване и устойчивост, заявиха бившият премиер Николай Денков и бившият правосъден министър Атанас Славов.
Според ПП-ДБ ГЕРБ и ДПС блокират три ключови законодателни предложения, които са нужни, за да получим втория транш плащане по ПВУ. Става дума за промените в Закона за личния фалит, приет на първо четене миналата година, за правилата за попълване и смяна на състава на реформираната Антикорупционна комисия, които не минават през ресорната парламентарна комисия, чийто председател е Рая Назарян от ГЕРБ, и за промени в Закона на сигналоподателите.
