Медия без
политическа реклама

Най-важното изкуство

Потният вал на вдъхновението

Искането, което несъмнено скоро ще се превърне в решение, държавата да финансира само положителни филми и сериали за България, породи ентусиазъм сред творческите работници и събуди енергията им. Ето първите резултати – три идейни проекта с истории, които могат да се разгърнат и преработят в сценарии. 

Моя страна

В студената дъждовна вечер в Нюкасъл Киро приключва с измиването на чашите в бара, където работи от няколко години. Настроението му е мрачно, собственикът за пореден път отказва да му увеличи заплатата с 50 пенса на час. Киро затъва. Отдавна съжалява за решението си да емигрира. (Кадри от тягостния му живот в емиграция.)

Киро мисли за сестра си Краси и зет си Цецо (кадри на българските роднини как тичат по родните поля, облени от светлина). На Краси, млада учителка в родния Тутракан, скоро ще ѝ повишат заплатата с 20%, на Цецо, полицай в града, с 10%. Посредством кредит те вече живеят в собствено жилище. В съзнанието на Киро се върти реклама на Министерството на отбраната за набиране на кадрови войници. (Кадри на български бойци, красиви като кукли.) Киро решава – моли Краси за малък заем за самолетен билет до София. Просълзява се, когато в самолета на кацане в София прозвучава "Моя страна, моя България”. (Дълъг кадър от височина с акцент върху „Александър Невски”.)

Филмът завършва с кадър, в който Киро в чисто нова униформа тренира бойни изкуства под погледа на шишкав, но доброжелателен старши офицер.

Мярка 439/812

Звездомир жъне, подсвирквайки си „Комбайнеро-интелигентската”. Той е в прекрасно настроение. Реколтата е много добра, комбайнът му нов, купен с европейските средства. Нивата се е ширнала под синьото добруджанско небе. Само онова ъгълче, което не можеше да купи, за да я изправи… В този момент се приближава джипът на Хризантема. Тя му маха отдалеч с бялата си жетварска кърпа. Звездомир бързо отива до равното и гладко като огледало шосе. „Получихме парите по мярка 439/812 – вика Хризантема отдалеч. - Преведоха ги по сметката!”. Двамата щастливо се прегръщат. Сядат под кривата круша, която хвърля благодатна сянка, и мечтаят: „Сега ще можем да купим нивата при стария кладенец и да разширим свинефермата за още 1000 прасета”. Ех, как ще тръгне бизнесът. Решават, щом приключи жътвата, да отидат на отдавна отлагания круиз.

В следващата сцена двамата по бански костюми пият коктейли на палубата на луксозен кораб. На фона се вижда Лазурният бряг. В този момент телефонът на Звездомир звънва, той отговаря и лицето му се променя. „Какво има?” – пита тревожно Хризантема. „Има африканска чума по свинете. Дошла е от Румъния. Фермата е заплашена”. Тя скрива лице в дланите си.

Следват напрегнати дни на очакване на резултатите от референтната лаборатория – има ли заразени животни?! Гледат през оградата прасетата. Нима тези сладки животинки ще трябва да умрат!? Резултатите идват, чума във фермата няма.

В заключителната сцена Звездомир и Хризантема прегръщат малко розово прасенце.   

Прокурорът звъни само веднъж

В кабинета си в луксозното си имение олигархът N, облечен в копринен халат, довършва изчисленията си. (Кадри от имението – розов мрамор, фонтан, препариран тигър до камината, столова  с маса за 24 души, спалня с тъмночервен кадифен балдахин.) Още една заключителна сделка, няколко клика с мишката и парите ще са преведени в офшорната сметка на Гран Кайман. Ще могат най-накрая да заминат. Замисли се за дългия път, който го беше извел дотук. Спомни си схлупената къща на родителите си, мизерната стая, в която живееше, докато учеше в гимназията в Монтана, завода, където започна като счетоводител. (Ретроспекция: Спомен за първата сделка, неясни разговори за прехвърляне на собствеността от приватизационен фонд към офшорна фирма, куфарче в едър план.) Колко отдавна беше това! Но вече приключва. Отива в имението си край Буенос Айрес.

В този момент на вратата звъни прокурор, съпроводен от представители на КПКОНПИ и жандармерия. Само веднъж.

                                     х   х   х

С посочените средства и методи, вдъхновени от сина на турския поданик, „се съчиняват също така: романи, повести, поеми в проза, разкази, битови скици, художеств. репортаж, хроника, епопея, пиеси, политобзори, радиооратории и т.н.”

Последвайте ни и в google news бутон

Още по темата