Мили деца и вдетинили се пенсионери, вие питате какво ще е времето.
Надявате се да е хубаво, да е топличко, ама това ще докара топлофикациите я до инсулти, я до инфаркти, макар те да нямат, обективно погледнато, нито мозъци, нито сърца.
Вие добре знаете какво е казал Левски за времето, но никой не знае какво е казал за времето ЦСКА.
Върнахме назад стрелките на часовниците. Вие, мили деца и вдетинили се пенсионери, питате: „Защо и от какъв зор?“
Мигар не се досещате, че вече ни кефи мазохизмът да си седим в лошотията и недоимъка? Това си е наше право, това си е нашият цивилизационен избор.
В интерес на истината ние сме се върнали много назад във времето. И май все още сме във вековете на тъй нареченото турско присъствие, респективно съжителство.
Историците така и не ни обясняват какво аджеба е било тогава това присъствие, но ние трябва да вярваме на тях, а не на поета, дето му е додеяло „да гледа как турчин бесней над бащино огнище“. Дойдат ли обаче избори, го усещаме.
„Стой, та гледай!“ е казал народът. И ние това правим. Видяхме как баш хидроинженерът на нашето време хвърли с "Цанков камък" на шията държавата в блатото. Сега виждаме как, работейки по специалността си, си купи и ТЕЦ.
Вие, мили деца и вдетинили се пенсионери, сигурно ще попитате: „Тая държава няма ли Премиер, дето да тури нещата в ред?“
Не ми се ще точно тук да се слага червена точка, иначе бих ви обяснил къде ще ви го тури Премиерът.
И да не забравяме, че Той има по-важни проблеми. Ето, като върнем стрелките назад, ще видим къде беше.
Беше в Египет. Ама не да види фараоните. Те са умряла работа. А им са малки чиновете. Не и заради тамошния президент, дето Путин му бил шофьор в Сочи. Тия дреболии да си ги сочи другаде. Нашият Премиер Слънце всъщност беше в Египет, за да се види с колегата си Озирис.
Не заспивайте, мили деца и вдетинили се пенсионери, говоря ви за Слънчо, а не за Сънчо! Народът може да е казал, че и без петел ще съмне, но без нашия Премиер никогаш!
Ще видите, че утре пак ще изкукурига.
Защото той е бетер народен будител. Който всъщност ви приспива. Понеже може, както казва народът, и да не е чело кой знае колко, за да е начело, но явно по собствен път стига до мисълта на поета Рьоне Депестр: „Не трябва да се буди роба, защото той сънува свободата.“
Май съвсем се пообъркахте, мили деца и вдетинили се пенсионери, от това връщане на стрелките. Ходите като изоглавени и питате: „Извинете, колко е часът?“
Ами идете на театър. Отговорът се крие в пиесата на великия Шекспир „Напразните усилия на любовта“. Но не става дума за любовта на народа.
А отговорът гласи: „Часът, за който глупавите питат!“