Една нещастна кравичка, прецапала за едно кръгче до Сърбия и обратно, вдигна целокупната българска нация, събуди гражданското общество, то стана и от него вятър повя, досущ като в песента. Вятърът не мирише на промяна, но все пак е нещо след бурното затишие. 
У нас така стават нещата - понякога и безсловесното говедо може да доведе хомосапиенса до мъдри прозрения.
Вдигнах се и отидох в спасителния пункт.
- Имам нужда от спасяване - казах. - Много съм зле, откъдето и да ме погледне човек, ушите ми пищят, не съм пил от два дни, спряха ми тока, като доказателство - вижте ми левия чорап - целият палец стърчи оттам.
Ония ме огледаха със съмнение.
- Вие какво искате да кажете?
- На чист английски ще ви го река - хелп! Мога и да го изпея, само че няма да мога да я докарам като хората, така че за вас ще е по-добре да караме само на речитатив.
Тия съвсем се усъмниха в мен.
- Вие какво пиете?
- Каквото почерпите - съгласих се. - В тия трудни времена човек не може да се назландисва.
Един от спасителите стана и дойде да ме почуква с гумено чукче по главата. Не се противих, щом това е спасителната процедура, ще търпим да ни попипват и почукват оттук-оттам, само и само да издрапаме на спасителния бряг!
- Нищо особено не чувам - каза. - Кънти добре. Вие сигурен ли сте, че не сте у ред?
- Съвсем съм си у ред - казах. - Но имам нужда от спасяване.
- Това не е по здравна каса - обясниха ми. - Отгоре на всичко ще трябва да ви транспортираме до по-спасителния пункт с линейка. Ризата от нас, само че, да ви се намират сто лева за линейката? Щото бюджетът ни вече е на нула.
- Ако ми дадете билетче, мога и с градския транспорт - предложих. - Няма защо да претоварваме движението и да изхвърляме фини прахови частици в атмосферата, която дишат нашите деца.
Дойде и председателстващият спасителите.
- Трябва да ви прегледаме по-обстойно - каза. - Покажете си опашката.
- Моля?
- И четирите лапи, ако обичате.
- Аз нямам лапи!
- Тогава копитата, и по-бързичко, и други чакат за спасение!
Послушно вдигнах левия си крак.
- Чифтокопитен - продиктува за протокола председателят.
- Началство - намеси се секретарят, протоколиращ прегледа, - на тоя обувката му е скъсана, затова така изглежда...
- Правилно, благодаря - рече председателят. - Значи - нечифтокопитен. Как сме с бюджета за нечифтокопитните?
- Зле - рече секретарят. - Имаме само три направления за тримесечието.
- Аз мога да си скъсам и другата обувка, предложих. 
- Това ще бъде чиста измама - каза строго председателят. - От самолет се вижда, че сте нечифтокопитен, ще стане обществено достояние и ще се вдигне огромен скандал за злоупотреби със спасителните помощи. Най-добре е да изчакате до другото тримесечие - ей го къде се е задало, няма и месец до него, ще ви впишем в списъка на чакащите. 
- Не аз, вие не сте у ред - рекох му. - След месец може и да нямате какво от мен да спасявате вече! Да знаете, ей сега отивам в телевизията да се оплача от безсърдечното ви отношение!
Комисията се подвоуми, после председателят ми се захили насреща и каза:
- Това си е ваше гражданско право. Само че къде си тръгнал, сине майчин, без опашка, без четири лапи, с неясна копитна принадлежност и без ушна марка? Без ушна марка - кой ще ти обърне внимание? 
Прав е! Ей, някой да има излишни ушни марки? Предложенията - на #savebelchev!