Бел. на "После". Предлагаме за прочит превод на слабо известна творба от руския баснописец и сатирик Иван Крилов. С публикацията поздравяваме българската съдебна система, българската съдебна реформа, малките бъгове и калинки в системата, големите акули, цаци, шарани... Приятно четене и добър апетит. 

Пред съд изправена бе щуката - 
за езерото си да отговаря,
че всичко живо е запукала - 
яде когото свари;
и в езерото е настанал ад
от ненаситния й глад.

Докараха я в старото корито,
а уликите със камари бяха;
съдиите пък риеха с копито
и кротко си пасяха.
Архивите им пазят имената - 
те бяха: два Осела на заплата,
две Кранти стари, двама-трима Пръча.
Към тях Лисицата се препоръча
за безпристрастен прокурор
във тежкия съдебен спор.

Ала пълзеше из народа слух
че Щуката доставя на Лисана
шаранчета за нейния търбух! 
Това обаче скрито не остана
и този път за всички бяха ясни 
на Щуката злодействата опасни.
И няма мърдане - съдебното решение
в съгласие с общественото мнение
отсече: Щуката да се обеси
и да виси за страх и назидание.
"О, ваша чест! - Лисана се намеси -
предлагам по-жестоко наказание,
каквото не е виждал този свят! 
Така, преди да сториш престъпление,
ще предпочиташ да умреш от глад!
За тази язва има си лечение:
да я удавим!". - "Ха така! Прекрасно!" - 
извикаха съдиите. И бясно
я хвърлиха по речното течение.