Когато в големия гараж на правителството докараха чисто новия джип, който лично премиерът искаше да управлява, веднага тръгнаха обичайните шушукания и подмятания. Старите правителствени автомобили бяха майстори на остроумните реплики и все гледаха да жегнат новаците в автомобилния парк.
- Ти – подхвърлиха на новия джип – сега си мислиш, че си най-големият джигит в света, ама тепърва ще видиш, че те чака голяма гърбица! Всеки си мисли, че е голяма чест премиерът да го яха, ама да знаеш, след всяко каране ще има голямо изчукване в сервиза ни.
- Ушите ти – казаха на новия джип колите ветерани – ще посинеят, ще почервенеят и накрая ще окапят от всичко онова, което ще чуеш!
Новият премиерски джип кратко отговори:
- Учили се ме да не чувам нищо!
- Хе-хе – изсмяха му се ветераните, – всички така сме учени. Но въпреки това чуваме и виждаме неща, които никоя друга кола не е сънувала! Но си мълчим, щото хорските работи не са наши работи!
- То – рече един от старите автомобили, – ние добре знаем каква е нашата задача – газ, скорости, спирачки, защита, клаксон и всичко друго! Все пак премиерът лично сяда на волана! При нас грешка няма! Слабото звено са пътниците, хората! Това не трябва да забелязваш!
Новият джип примига с аварийните светлини. Старият джип, който беше паркиран най-близо, му рече:
- Единственото, което можеш да правиш, е да следваш командите на премиера. Лично ще те управлява. И никакво разсейване по неговите приказки, или по приказките на другите пасажери в колата?
- Разбира се – съгласи се новия джип, – ние още нямаме гласово командване!
Старият джип проскърца.
- Млади друже, приказките, които ще чуеш, докато ги возиш, могат да объркат цялата ти компютърна система, особено ако следиш думите им и търсиш логическите връзка. Ще катастрофираш, а после отиваш за скрап. Нула внимание към думите на хората!
- Толкова ли – попита новакът – са страшни?
Старият джип изръмжа.
- Нищо страшно няма в думите на хората, които ще те яхат. Просто няма и грам логика в това, което говорят, и ако речеш да ги анализираш, то това ще обърка цялото ти командване. Каквото и да чуеш – никога не търси логика, следвай само своята програма!
- Знаеш – рече младокът, – че нашите програми са най-съвършени, ние сме най-скъпите! Какво толкова ще ме изненада?
- Ще чуеш – каза му старият джип – определение като „ремонт на ремонта на ремонта“! Това никога няма да се отнася до теб или хората, които седят отгоре ти! Ще слушаш как ще назначат контрольор, който да контролира контролния контрольор на контрольорите.
- Гледай ти! – удиви се младият.
- Младеж! Ти не си обикновен джип, ти си нещо като родилно отделение! В тебе ще се родят и създават по хиляда идеи на час, ти ще ги разкарваш по пътищата и ще ги разнасяш сред народа. Това е главната ти задача и никога не се отклонявай от нея!
- Мислех, че главната ми работа е да карам премиера!
- Първо – спри да мислиш. И второ – премиерът тебе те кара, няма друго положение! Ако успееш това да направиш – гладен никога няма да останеш, ще треперят над тебе, ще светиш от грижи!
Младият джип помисли малко и пак попита:
- Какво става, като закарам всичките тези премиерски идеи сред хората?
- Нищо не става, бе! – увери го старият джип. – Важното е хората да ги видят и чуят, друго нищо не става. Свършиш ли си работата правилно, само рахат те чака!
- И аз така съм чул – призна новият джип. – Премиерът обичал джиповете си най-много от всичко!
- Правилно си чул – съгласи се старият джип. – Ама това никога не го казвай на хората! Няма да те разберат. И още нещо – всички хора твърдят, че на пътя ние сме нахални и груби. Това хич не е така. Ние сме изключително толерантни, търпим всяка власт!
- Това – рече новият джип – не го разбирам много!
- Не ти и трябва! – увери го старият джип.