В Буенос Айрес са се събрали Г-20 да ми се правят на голямата работа, световното театро да разиграват, игричките да си играят, да се пощипват и да си мятат погледи, да се снимат и народите по света да им обсъждат снимките. Примерно - крал Салман си прави gimme five с Владимир Путин, а Доналд Тръмп ги гледа мръсно и се вижда как в стомаха му вместо пеперуди сто остриета играят "Танц със саби". 

Или - Еманюел Макрон се надлъгва с Тереза Мей по сделката за Брекзит и от напрежение физиономията му става нещо средно между Никола Саркози и Брижит Макрон. А Тереза играе "Танц със саби", но не от Салман, а от Хачатурян.

Или пък - Мелания Тръмп казва, че най-много от всичко харесва мъже с чувство за хумор и мир по целия свят. И в следващия момент аз й прошепвам в ухото на сръбски: с едната ръка гали, с другата... Тя зарязва Тръмп и тръгва с мене към Балканите, Доналд пада на колене пред мен, аз великодушно му връщам жената, но срещу обещанието, че ще свали визите за българи. И после се връщам в България, привиквам посланик Рубин и му стягам възела на вратовръзката: 

- Защо бе, son of a peach, си разправял в старопрестолния град Велико Търново, че визите за българите скоро нямало да паднат? А? Отговаряй, пичи сине! 

(Son of a peach не сте го чували, нали? Хоу, хоу, хоу!)

И посланик Рубин щеше да хънка-мънка като hanky panky:

- Ама аз... таковата... Ние правим всичко възможно да улесним българите с визите за Щатите. 

- Ама за какви визи ми говориш бе, Кисинджър! - ("Кисинджър" е сарказъм, аз така унижавам дипломатите, като почнат да ми се правят на големи совалки). - Я си виж указанията от Държавния апартамент... 

- Департамент...? - плахо ме коригира Рубин.

- Пентхаус! - затапвам го аз и благоволявам да му обясня от къде на къде духа Вятърът на промяната. - Край на визите, рубинчето ми, няма такова животно, българските граждани вече могат да пътуват където си искат, оградата с Мексико не може да ги спре, ако ще цялата Национална гвардия да се изсипе на мексиканската граница! 

И колко още такива сценарии можеха да се разиграят, но мене никой не ме повика на това тъпо Г-20. 

По техните мерки - те са големи, аз съм малък. 

Макар че аз по-дебел Гълъб на мира от мене си не съм виждал! 

Отвратително високомерие и големанщина.

Искам да кажа в тази връзка, че пиесата "Големанов" е писана за Г-20. 

Не съм я чел, но веднъж ходих с Веждичката да я гледам в "Сълза и смях". Хем си бях сцепил веждата и не ми се занимаваше хич с театър, обаче Веждичката вика - хайде, хайде, шефе, хайде на театър, да видиш колко ще те харесат интелектуалците! Ако те е срам от сцепената вежда, удари мене и ще отвлечем вниманието на журналесите от твойта вежда. Аз ще съм ти ходеща вежда като носа на Платон Кузмич...

Тоя спомен ме извади от неприятното настроение, защото се сетих нещо. Обадих се на Вежди и му рекох:

- Как се казваше оня испанец ли, французин ли беше, дето рисува гълъби на мира? 

- Пабло Пикасо...

- Същият! Викни го да му направим една изложба, ще му дам 3-4 телешки пържолки и ще му позирам да ме нарисува като Гълъб на мира. Може и Ода Жон да доведете да му прави компания.

Тряснах телефона на Веждичката. И той сега търси Пикасо, милият. Хоу, хоу хоу.