Ходихте ли скоро на театър? Не говоря за обичайната чалга в храма на Мелпомена, а за истинска, разтърсваща драматургия. Сюжетът е прост: освобождават някакъв българин от затвора, прибира се той вкъщи и всички плачат! Но не от радост, от мъка. Жената, децата, тъщата... И кучето. То лае и лее най-искрени сълзи. Ей това се е случило завчера на шефа на Софийския затвор Десислав Трайков, освободен от длъжност.
След уволнението и на Васил Миладинов, шеф на затворите в България, хората справедливо се питат: да не би в ГЕРБ да вземат превантивни мерки, ако случайно загубят изборите? Всичко се случва! Я от Костинброд не дойдат бюлетините, я издигнат Цецка Цачева вместо Фандъкова, я излезе истинската цена на Фалконите... Възможна причина за суровите мерки е господата от затвора да са купили луксозни апартаменти за жълти стотинки. Всъщност за такова престъпление не само не изкарват от затвора, но и не вкарват. А може би е заради лошата затворническа храна? Вместо стек с черни трюфели и бяло вино Евгения Банева е получила за вечеря стек с бели трюфели и сос от червено вино. Скандал, дал повод за 18 страници оплакване. А наркотрафиканта Куйович го пуснали на разходка по магистрала “Тракия” вместо на ваканция с яхта край Монако. Можем само да гадаем защо напоследък освобождават толкова народ от затвора, а някои бягат още преди да ги освободят.
По-интересно е как най-талантливите ни театрални режисьори биха изградили спектакъл от тая абсурдна нашенска история?
Мариус Куркински би поставил камерна версия на съвременен съспенс и непременно би изиграл мъченическата роля на затворника в стил "ти-ри-рам". Ако Карамазов откаже ролята на надзирателя, който грубо погазва Виенската конвенция и Истанбулската конференция, Куркински би могъл сам да изиграе и затворника, и надзирателя, и дамата с кученцето, и самото кученце...
Явор Гърдев би разчупил щампата в яростна гротеска на нео-ноар. Той би съблякъл главния герой дибидюс, а актьорът, докато си мандахерца гениталиите, би повтарял "Да бъда ли шеф на затвора, или да не бъда, това е въпросът!"
Лилия Абаджиева би облякла мъжете във фусти, би превърнала централния затвор в бардак, в който престъпниците са невинни до опъване на противника. А на сцената настъпва истинска вакханалия.
Диана Добрева би подходила далеч по-естетично. В нейния спектакъл действието се развива насред Сливенския женски затвор, декорите са в червено и черно, звучи музика на Шаде, а шеф на затвора е самият Казанова. С бич и стихосбирка от Чухов той привиква една по една всички лишени от свобода и ги наказва като в древния Рим - тъй както публиката отреди. Теди Москов изкарва всички затворници на улицата, Мая Новоселска ги строява и заедно отиват пред парламента да викат "Оставка!" В това време се появява отнякъде Александър Морфов, дава на всеки затворник по един "Калашников", някой се провиква "Да живее България!"
И тук завесата пада.
