Откакто МВР-то сметна за необходимо да ни показва сутрин, обед и вечер какво трябва да се смеси, за да си направим бомба в домашни условия – дори и номерца бяха сложили до торбичките и шишенцата, та да се знае кое по-напред да се сипва, а експертите добавяха инструкции какви гайки и пирони да се използват за максимален ефект, усетих в себе си симптоми на начална радикализация.

Началната радикализация у средния българин започва обикновено с пожелания към майката на телевизора. Защо точно към нея – убийте ме, не знам!

Има много начини да се преодолее тоя стадий на радикализиране, аз използвам най-разпространения – кварталното магазинче. Там промоции няма, но пиячката е на по-ниски цени и без да има етикетчета със зачеркнати числа по тях.

- Едно от моето – помолих.

Момичето се усмихна, сигурно защото беше осем и половина сутринта и още беше в добро настроение, и ми подаде въпросното едно.

- А белина ще искате ли? – попита.

- От какъв зор?

- Е, не се притеснявайте, всички си купуват. За какво им е, не знам, но после всички питат дали наблизо има магазин за ония торове… Пък тук сме в центъра на града, къде ще ги пръскат – нямам представа. Но пазаруват като за последно!

Това, последното, ми се видя подозрително.

- Ама аз утре пак ще дойда – обещах.

- Ще се радвам да ви видя – рече момичето. – Ние държим на постоянните клиенти. Ако са ви необходими гайки, болтове и други режещи и лесно летящи поразяващи предмети, железарията я знаете – ей отсреща. Между нас казано, вчера доставиха чудесни часовникови механизми! Механичните прекъсвачи не ви ги препоръчвам – били само за еднократна употреба, пък не ни се губи такъв клиент като вас…

Не я разбрах, но за всеки случай взех и белината – човек никога не знае кога ще се дорадикализира, хубаво е да я има подръка.

Срещу магазинчето по това време обикновено лежи Станчо, от три години си е все на същото място, само кашоните под себе си сменя, надига бира гуменка и попържа минувачите, колкото да има с кого да си рече две човешки думи.

- Здрасти – казах, - хубав ден ти пожелавам!

- Да го у деня – отвърна Станчо. – Нямам белина, а бирата свърши! Да имаш да помогнеш с петдесет стотинки? После ще ми останат да събера само лев и шестнайсет.

Брей, и той ли?

- Ти пък защо се радикализира?

- Щото лев и шестнайсет ми трябват – обясни Станчо. – И някой да си купи нов телевизор, от големите. Много са им добри кашоните – цял можеш да се излегнеш отгоре, не като тоя, дето трябва да си свивам краката, та да ме болят. К'во стана с петдесетте стотинки?

- Разбирам те – рекох. – Ти тук си лежиш, телевизор си нямаш, само кашон от телевизор, вестници четеш само стари, като ги изхвърли някой – няма как да знаеш как, ако тръгнеш по магистралата, отстрани заводите са един до друг, толкоз нагъсто, че даже няма място химическо кенефче между тях да се тури, та хората търчат до храстите – ей така се развива държава! Ето сега, след като се вдигнаха цените на цигарите – със същия процент ще се качат и пенсиите – да не са ощетени най-ощетените! Не можеш да научиш и че всичко корумпирано се разхвърча по дяволите – както е тръгнало, скоро ще остане само един, то май вече натам отива – завалията, вече сам си кара колата, но по-важното е държавата да е чиста и представителна – за свята не знам…

- Да я у държавата – радикално декларира Станчо, - едно кило й трябва, за да гръмне цялата. Ако нямаш петдесет стотинки, дай поне белината – все ще мине някой с торба от ония торове, да я у торбата…

И тук в мен се събуди почтеният гражданин! Върнах се в магазинчето, купих една гуменка, от ония, с двеста-триста грама премия над двата литра в нея, и връчих дерадикализационната течност на радикализирания клошар.

- Белината само ще те избели отвътре, та докторите после няма да могат да те гледат без тъмни очила – рекох. – Пий това, да ти мине радикализацията!

- Наздраве, да те у радикала – пожела ми мило Станчо.

Време беше и аз да се прибера, за да се дерадикализирам профилактично преди обедните новини.

Да не забравя да попитам - а ТИ – дерадикализира ли се?