В рамките на един работен ден "Воля" напусна парламента и се върна - Веселин Марешки каза, че нещо не са го разбрали пак. (Брей!)
Формацията веднъж вече се беше засилила да бойкотира парламента, но след консултации с Цацаров бързо се върна в Пленарната зала.
По повод тия движения "вътре - вън", понеже сме широки естети, се сетихме за сонети 135 и 136 на Уилям Шекспир. Те са построени върху игрословица - кратката форма на името на поета - Will, означава воля, желание, страст. Преводачите през столетията са вземали различни решения. Валери Петров изработва акронима УИЛ - Ухажвам, Искам, Любя. Свинтила се доближава до Самуил Маршак, който превежда така: "Меня прозвали волей иль желаньем". Кирил Кадийски е най-радикален, като използва умалително за Уилям - Уйли.
От всичките 154 сонета на Шекспир повечето и по-страстните са посветени на Младия приятел, но по някое време се появява персонажът Смуглата лейди. Така Стария поет, Младия приятел и Смуглата лейди се забучват в ъглите на любовен триъгълник, всеки ревнува всеки и въобще - страшни проблеми. Шекспировите сонети условно се делят на "мъжки" и "женски" - плюс неголям брой за тримата персонажи. В "мъжките" като цяло има повече страст, на Младия приятел всичките грехове и изневери му се прощават, но "женските" сонети са по-критични, описват коварството, непостоянството и лекомислието на жените. Тези, за които говорим сега, са от "женските".
Прилагаме сонет 135 в превод на Владимир Свинтила, четем го и си представяме нежните пазарлъци със страстни ултиматуми, които си поставят един-другиму влюбените в политическия процес.
***135***
Желание — това е мойто име!
Ти много си желала, пожелай
и мен — едно желание, вземи ме,
в желанията място ми отдай!
О, ти, чиято воля е безбрежна,
нима не ще да ми дадеш приют?
Към чуждите желания си нежна,
а само аз от теб не бивам чут.
Но както в тия пълни океани
приют намира онзи скитник дъжд,
сред другите неща, така желани,
ти приюти и мен, поне веднъж.
Не ме заставяй твърде да те моля,
а дай простор на страшната си воля.
