Александър Герджев е сред пионерите на новото българско крафт (занаятчийско) пивоварство (което има своите корени от втората половина на XIX век до 1944 г., когато постепенно малките и по-големи бирени фабрики са национализирани). Завършил е българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Създава своя езикова школа, развива я около 10-ина години, но някъде през 2011 г. се запалва по идеята за крафт пивоварството и след дълго ходене по мъките на бюрокрацията на 1 май 2014 г. със съдружника си Николай Димитров пуска на пазара "Диво пиво". Наскоро "младата" пивоварна празнува своя осми рожден ден.
1. Бирената революция тръгва от Трявна
В началото на изминалото десетилетие няколко души независимо един от друг се запалихме по идеята да се прави бира в домашни условия. Това прекрасно хоби, нашумяло по целия свят, ни свърза чрез различни тематични форуми и така стигнахме до идеята да се съберем и преброим. Срещата бе насрочена за Трявна, където се намира едно от (тогава единиците) заведения със своя пивоварна. Датата бе символична - 3 март. Годината - 2013 г. На път за срещата бях заспал дълбоко и замалко да пропусна да сляза. Събудих се по чудо точно когато автобусът бе спрял за почивка във Велико Търново. Така се добрах благополучно до Трявна.
Събрахме се 13 души - с идеята да популяризираме културата да си правиш собствена бира в дома си, а след това да се направи следващата стъпка - да си направиш собствена пивоварна. Всъщност почти всички от тази среща в момента имаме свои крафт пивоварни и основахме Асоциация на независимите пивовари.
2. Лиценз ли бе да го опишеш
Когато решихме да правим с Николай пивоварна, не подозирахме през какво ще преминем. До този момент никой в София не бе подавал документи за крафт производство и институциите постоянно си прехвърляха топката. Когато служители дойдоха да огледат първоначалното ни помещение, имахме съд за варене с капацитет 50 литра и ни заподозряха, че крием истинското оборудване, та се наложи 15 минути да ги убеждаваме, че това е всичко. От Агенцията по храните не бяха доволни от подовата ни настилка и се налагаше два-три дни преди всяка инспекция да боядисваме пода със синя боя. Пълен абсурд.
А когато се случи пожарът, за който ще стане дума, се наложи да вадим наново лиценз. Нови перипетии. От геодезическия институт трябваше да чакаме един месец за един-единствен лист, който представляваше скица. Когато лицензът ни беше готов, отидохме да си го вземем. Служителка в митниците ни обясни, че той в момента е на седмия етаж, но ще си го получим на петия етаж, докъдето трябва да стигне с вътрешна поща. "Слизането" до петия етаж отне две седмици. Буквално скъсах един чифт обувки от ходене заради първия лиценз.
И другите колеги се сблъскват с тези проблеми, понеже малките бирени предприятия не са законово уредени и трябва да изпълняват изискванията като за големи пивоварни. Когато от Асоциацията на независимите пивовари решихме да опитаме да внесем важни и необходими поправки, ни беше съобщено колко струва първа, а след това и цената на втора среща с депутат, за да лобира той в парламента.
Имаше и весели моменти. При една проверка от Агенцията по храните, продължила над два часа, показвах всевъзможни документи пред служителя. В един момент се чу жесток трясък в съседното помещение. Беше се обърнало цяло варилно съоръжение и близо 300 литра се лееха по земята. Веднага опитах да замажа и се обърнах към човека: "Това не е по вашата процедура". Инспекторът ни влезе в положението и каза, че ще мине по-късно, за да ни остави да оправим пораженията.
3. Пожарът
Никога няма да забравя датата 25 януари 2018 г. Съдружникът ми се обади рано сутрин и каза, че пивоварната гори. Веднага тръгнах към село Мрамор. Пожарът се виждаше чак от Обеля. Три смени пожарни се бориха с пламъците. Успяха да изгасят огъня чак към края на деня. Почти всичко беше унищожено. Един от служителите ми стоеше отстрани и подхвърли на шега: "Това няма да го преживея, ще се самоубия". Един полицай го чу и съвсем сериозно му отвърна: "Гледай само да не е в моя район".
Успях да спася малко неща, етикети, малко бутилирана продукция, след като влязох след доста уговорки с полицаите.
Отидоха много средства, готова продукция, дори тъкмо бяхме взели нов кредит за това помещение, който едва тази година приключваме да изплащаме. Но както се казва в сентенцията - "Всеки край е едно ново начало". Дойде финалът на нашата т.нар. "Мраморна епоха". Преместихме се по-късно на ново място - в квартал "Овча купел".
Междувременно само седмица след пожара Деян Иванов, главният пивовар на "Гларус", които тръгнаха горе-долу по едно време с нас, ми се обади и подаде ръка. Предложи ми да варим "Диво пиво" при тях, във варненското село Слънчево, докато се преместим в ново помещение. И така оцеляхме. Всъщност в нашия бранш има голямо приятелство между крафт пивоварите. Помагаме си със съвети, оборудване, купуваме заедно по-големи количества суровини, след това си ги разделяме. Цари чудесна атмосфера.
4. Токът ни обича
В нашата кратка, но бурна история немалко пъти сме имали някакви случки с електричеството. Дори един елтехник, с когото работим често, дойде да отстрани някакъв проблем и подхвърли: "Момчета, вие сте ми любимци с този ток". Веднъж се бе получила оттечка на един ферментатор и по него течеше ток. Отидох да проверя дали работи помпата вътре и само си сложих ухото, след което из цялата пивоварна ме чуха как не мога да пея.
5. Странният клиент
По време на един от фермерските пазари, на които представяхме "Диво пиво", пред нашия щанд постоянно имаше наплив на хора и опашка. А аз повтарях стотици пъти: "Нашата бира е нефилтрирана, непастьоризирана, с три вида малц, пет вида хмел, утайката всъщност е бирена мая".
По едно време пред мен застана една жена на средна възраст и ме запита каква е тази бира. Аз отново "изпях" моите реплики, след което я запитах от кой вид предпочита да й сипя. А тя ми каза: "Няма никакво значение, аз смятам да си мия косата с тази бира".
