Елена Розберг е една от най-известните музикални журналистки в България, а днес има рожден ден. Родом е от Варна. Завършва две висши образования в България - английска филология и библиотекознание, а също магистърска степен по специалността "Културна дипломация" в Амстердамския университет, има специализация по журналистика в САЩ. Кариерата ѝ започва в родния Варна - в радио "Галатея", клон на VOA Europe. И след това - в радио "Дарик", "Ретро радио"... Гласът ѝ става запазена марка при преводите на концерти по БНТ, както и изданията на "Евровизия". Работила е и в bTV, един от двигателите на спрялото да излиза (за съжаление) българско издание на списание "Ролинг Стоун". Понастоящем се радва на голяма популярност с предаването си "Голият обяд" между 10:00 и 14:00 ч. в делничните дни по радио "Зи Рок".
1. Галантният басист на "Меноуър"
"Меноуър" е отлично позната група за българските рок фенове. Гостували са доста пъти у нас, радват се на голяма аудитория. При едно от посещенията си правих интервю в радиото с басиста и основен текстописец на групата Джоуи ди Майо. Тръгнахме да говорим уж за 10-ина минути, но оттече близо час и половина в разговори за история, философия. Много начетен човек. След това разменихме контактите си, продължихме да си пишем по мейл. Направи ми впечатление каква отлична памет има - помнеше имената на хората от екипа ни, дори това на баща ми, даже ме пита за него как е. Изненадващо през 2012-а получавам мейл от негова сътрудничка, че съм поканена да бъда един от журналистите, които ще присъстват на европейското прослушване на новия им албум. В Амстердам. Оказва се, че човекът е помислил за всички подробности. В рамките само на няколко дни асистентката му успя като с вълшебна пръчка да уреди самолетни билети, резервация за хотел, график, всички необходими за мен телефони и абсолютно всички останали дребни подробности. На летището в Амстердам - изненада, очакваше ме личен шофьор, много приятен човек. Оказа се, че мистър Ди Майо като същински джентълмен бе осигурил и лични автомобили са всички поканени журналисти. А шофьорът ме посрещна с реплика: "Имате 4 свободни часа - желаете ли да разгледате града?" След което ме остави в центъра с карта, чадър и бутилка вода. И усмихнат ми каза, че това са нещата, които са ми нужни. След тази незабравима разходка из Амстердам последва срещата на журналистите с Джоуи ди Майо и самото прослушване. Очаквах той да разговаря с всеки от нас непринудено, един вид "с разхлабена вратовръзка". Но удивлението ми бе огромно, когато след прослушването той ни каза две-три думи и завърши: "Ще вдигна наздравица във ваша чест, след което се оттеглям, тъй като съм страшно зает." И това, ако не е професионалист до мозъка на костите, здраве му кажи! И пази тази дистанция между него и останалите, които иначе счита за близки.
2. "Тихият" холандски влак
При едно друго посещение в Нидерландия бяхме заедно с няколко колеги. На прибиране тръгваме от Амстердам към Айндховен, за да си хванем полета и се качваме на влака за Ротердам. В ранната сутрин, заредени от прекрасно кафе и натрупаните страхотни положителни емоции, се надпреварваме във вагона да споделяме впечатленията си. Намираме се в страхотно настроение и съвсем не забелязваме, че сме единствените, които така бърборим в купето. По едно време обаче към нас се приближи една жена и ни обърна внимание, че в този вагон се пази пълно мълчание. С което буквално ни попари. Оказа се, че в Нидерландия влаковете си имат такива "тихи" вагони, които там се считат като антистрес терапия или място, в което ставащите за работа рано сутрин могат да си отспят за още половин час. Е, няма как да забравя първата ми среща с подобен влак изобщо!
3. Вокалистът на "Годсмак" и неговата българска челистка
Голяма почитателка съм на тази група и преди години чета как вокалистът Съли Ерна подготвя свой солов албум. Разравям се в интернет и виждам, че сред "намесените" в записите присъства и името Ирина Чиркова, виолончело. Казвам си веднага: "Тази е българка! На 100%." Веднага започвам да търся нещо, свързано с нея. Накрая намирам профил във "Фейсбук", в който по кратката написана биография там разбирам, че това е въпросното момиче. Пиша ѝ, тя ми отговаря моментално. Оказва се много атрактивна на външен вид, също толкова талантлива, родена в София, завършила в "Бъркли", свирила в Бостънския симфоничен оркестър, в Щатите попада и в поп, и в рок среди. Свирила е на сцена с Кание Уест, със Селин Дион на нейния цикъл от концерти в Лас Вегас, запознава се и със Съли Ерна, който я кани за записи. Получи се много спонтанно и непосредствено интервю за българския "Ролинг Стоун". Дотогава тя не бе говорила с родни журналисти, макар че след нашия разговор доста я преекспонираха впоследствие. Тогава ми хрумна и си отворих устата пред Ирина дали не може да ме свърже лично със Съли. Защото през неговите мениджъри трябва да чакам около две години на опашка за интервю. Тя ми даде личния му номер, при което успях да осъществя контакт с него и се уговаряме да му направя интервю. Той обаче ми написа, че дъщеря му се е разболяла, трябва да ходи до болницата, извини ми се и ме помоли да пренасрочим разговора за следващия ден. Оказа се поразително сериозен и на следващия ден бе на срещата. Тогава ми посвети цялото си време на света, а той е от ранга на звездите, до които допускат за интервю само за 10-ина минути. Стана изключително интервю, първото за българска медия и последното към момента. По-късно Съли неведнъж гостува в студиото на "Зи Рок" за интервюта при посещенията си в страната ни.
4. Преводите на руски и немски в ефир
Заедно с Жоро Кушвалиев превеждаме "Евровизия" за България още от второто издание за страната ни и така тандемът се запази дълги години. Та се стече така, че вече им знаехме даже кътните зъби на всички евровизионери. Превеждали сме откъде ли не - от Турция, бивши руски републики. Дано някой път ни дадат шанс и да коментираме, както го правят в част от западните телевизии. Защото ще падне голям майтап - как някой очевидно копира друг изпълнител от предходна година, безобразни тоалети и т.н. Напук на налаганото мнение, че този продукт не струва, всъщност "Евровизия" е едно много забавно предаване с някои малки изключения. И е на безобразно професионално ниво. Сещам се за предаването от Русия. По време на шоуто те се свързаха на живо с Международната космическа станция, при което космонавтите поздравиха на живо участниците. И в останалите години - все такива интересни неща. Руския го поназнайвам и успях да се справя. Докато немския език съм го учила дълбоко назад във времето. И дотам. Мога да прочета текст, да речем. Веднъж, не щеш ли, по националната телевизия ми се случи да превеждам трибют в памет на Майкъл Джексън - на живо, 3 часа. От Австрия, от някаква АЕЦ, гости са все важни личности, политици, от ЕС, от ООН. При което започва събитието... основно на немски. И ти нямаш никакъв шанс да реагираш. Нулев! Хубаво, че по корена на думите успяхме да реагираме и импровизираме. В крайна сметка се оказа, че се е получило смислено като за продукт в ефир.
5. Тити Папазов ми беше шеф в казино
В моята кариера имам и 5 години, в които съм работила като крупие. Навремето провеждаха курсове за студенти - преди това близо 30 години не са правили курсове за крупиета. Учихме 6 месеца, минахме на много сложни изпити, тренировките бяха зверски. Защото отстрани може да изглежда лесно, но всъщност смяташ като машина. Примерно има една таблица за умножение по 35, по 17, по 12, по 11, по 8... Но постепенно така се ошлайфаш да смяташ, да събираш трицифрени числа, че става рутинност. И междувременно в работата си срещаш толкова известни хора - примерно турбомутрите, от които вече няма жив сред тях. От друга, да речем, баби еврейки, които идват, депозират 40 000 долара и си ги играят за развлечение. По едно време даже шеф на крупиетата в казиното, в което работих, беше Тити Папазов, който още не се бе захванал сериозно с баскетбол. А той смята простоооо... като компютърче! Феноменален мозък. В интерес на истината освен като крупие съм работила и като стюардеса. Тогава летях доста кратко, тъй като започнах да работя в радио.
6. Първият ми досег с радиото
Никога не съм си мислила като малка, че ще работя в радио като журналист и водещ. Исках да стана балерина като всяко момиче. Вкъщи се слушаше много класическа музика. Баща ми и баба ми пускаха Сен Санс и аз танцувах. Но в пети клас обявяват конкурс за деца, водещи на пионерско предаване в радио "Варна". Реших да се явя, не знам и аз защо. Бях добра рецитаторка иначе в училище. И те ме взеха веднага, та водих доста време. Вече бях забравила този период, когато сериозно се заех с радиожурналистика, първите ми емисии бяха именно на същото място. Тогава VOA Europe бяха отворили станции, още преди да отворят частните радиа у нас. И така се върнах там, откъдето бях започнала преди години.
7. Писмо от Спилбърг
Преди години имаше мащабен проект в Щатите. Режисьорът Стивън Спилбърг отваряше ново крило в Музея на Холокоста във Вашингтон. Целта му беше да развие нов дял на историческата наука - визуална история. Целта му беше из Европа и останалата част на света да бъдат запечатани на лента разкази на очевидци на Холокоста. Имаше даже ограничение - да записваме само хора, родени преди 1936 г. Обучиха ни - Виктория Бехар, Георги Тошев и др. Как да направим интервютата, как да започнем и да успеем да разбудим спомените на тези възрастни хора. След това десетките часове разкази... Аз лично бях направила 40-50 часа интервюта, бяха събрани в тази част от музея. За Спилбърг бяха интересни дори подробности като шевицата на роклята, какво са готвили в неделя сутрин, за да запази всичко това като сведение, как е изглеждал животът и светът по това време. След като проектът беше завършен, получих писмо от Спилбърг, при това не формална заготовка, а с лични елементи.
