Божидар Искренов е един от най-нестандартните и технични играчи в историята на българския футбол. Той е сред големите любимци на публиката на "Левски", която го кръщава "Радостта на народа". Печели със "сините" три шампионски титли на България, играе още в испанския "Сарагоса", швейцарския "Лозана", дори и ЦСКА. Има 50 мача и 5 гола за националния отбор на България. Искренов дори има и опит в киното с епизодични роли в "Скъпа моя, скъпи мой" и "Маневри на петия етаж". Подбраните тук истории са разказани пред телевизии 7/8 и bTV.
1. Първите стъпки в "Левски"
"От квартал "Сухата река" съм. Започнах през 1974 година. Имах двама приятели от 44-о училище. Един ден ме попитаха дали ще отида с тях на "Герена", защото имали тренировка. Нямаше какво да правя и се съгласих. Моят блок е през няколко улици до стадиона. Седях на пейките, докато имаха занимание и треньорът им Андрей Димитров каза, че нямат един човек, след което ме покани да вляза да играя. Поиграх и след тренировката ми каза да му занеса някакъв документ. Попитах приятелите си за какво и те ми казаха, че иска да ме картотекира и да започна да играя. Стана лесно и така започнах. Бях на 12 години. Това, което съм го имал, не се учи. Да кажем, че притежавах талант. Господ ти го е дал. Като дете се опитвах да играя с левия крак. Всички мислеха, че действам на това крило. Не е вярно, че това е силният ми крак. Научих се сам на площадката да го използвам така. Знаех, че по-късно, ако имаш възможност да играеш голям футбол, е хубаво да използваш и двата крака. Това много ми помогна впоследствие."
2. Пробивът сред мъжете
"Иван Вуцов бе човекът, който направи прелома и започна плавния преход на подмладяване в "Левски", като аз бях първият. Вуцов ми бе като баща, но този, който най-много направи за мен, бе Янко Кирилов. Бях юноша и имаше много деца, но постепенно повечето отпадаха. Аз останах и той е видял нещо в мен, и ми подаде ръка. Даваше ми шанс и след това станахме републикански шампиони. След няколко месеца ми почукаха на вратата и ми казаха да отида в първия състав, където имаше футболисти, които бяха в "Левски" от 10-15 години. Това беше моето каляване за големия футбол. Направиха много за моето израстване, защото бях детето на отбора. А Иван Вуцов ме налагаше постоянно."
3. Дисциплинарните провинения
"Бях много млад. Исках да играя, но като всеки човек желаех да отида на дискотека, на бар. Може би организмът ми беше по-силен и бързо се възстановявах. Не е лесно да се прибереш в 3 сутринта и в 9 да отидеш на тренировка. Никога не ми е пречело на играта, но 2-3 дни преди мач не ходех. Чаках с нетърпение да свърши двубоя и да отидем на дискотека. Тогава мисленето в България беше различно. Имаше шпиони навсякъде. Не са ме наказвали сурово, но са ме мъмрили и e имало разговори с по-високите етажи в МВР. Бяха много снизходителни към мен. Може би съм влязъл под кожата им или ме уважаваха. Правех глупости, но като изляза на терена си върша работата."
4. Авантюрата с ЦСКА
"Дотогава никой не беше преминавал от "Левски" в ЦСКА или обратното. Всички знаят, че съм малко луд или черната овца. Казах си: "Защо да не отида?". Подписах с тях на 31 декември по обяд на "Българска армия". Разбрахме се много бързо с президента Вальо Михов. Когато започнахме подготовка бай Добри домакина ме повика, за да ми покаже нещо и ме заведе на козирката на стадиона. От там се виждаше как беше изписано на снега "Добре дошъл, Гиби". Беше ми страшно приятно, защото до преди това си заклеймяван. Не ме интересуваше, че излизам срещу "Левски". Аз играя за отбора, в който съм в момента. Трябва да си професионалист. Това е необходимо да се изкорени. Аз счупих леда и след това стана нормално да се преминава от "Левски" в ЦСКА и обратното. Накрая ме изгониха, защото не може един левскар да взима парите и да играе в ЦСКА, защото "така са решили".
5. Опитът като таксиметров шофьор в Щатите
"В САЩ имам няколко престоя. При последния карах такси - юбер, както и кола за доставка на храна. Ходех да пазарувам за други хора. Не ме е срам да го работя това. Така изкарвам пари. Имам достатъчно сметки, трябва да се грижа за майка ми. Няма срамна работа. Работя по 12-14 часа на ден. Не ми пука. От какво да ме е срам?! Извънземен ли съм, какъв съм?!"
6. Единственото съжаление
"Ако се върна във времето назад, може би ще направя същите грешки. Не съжалявам за нищо. Всъщност съжалявам за едно-единствено нещо и това беше много отдавна. За един провален трансфер в "Щутгарт". Имаше едно предложение от този клуб за мен, но това беше през 1983 година. След първия път, когато ги отстранихме. Вторият път аз не играх. Там направихме 1:1, а тук на "Васил Левски" ги бихме 1:0. Не съм отказал аз, ситуацията беше малко по-деликатна. На световното първенство в САЩ не участвах, защото така бях решил. Имах покана, бях в разширения състав и трябваше да пътувам. Ние даже се снимахме за календара в Драгалевци. Там им казах, че няма да отида на световно първенство и си тръгнах. И не съжалявам за това."
