Английският писател Артър Кларк е считан за една от най-влиятелните личности в научната фантастика. Той е получил всички възможни награди в тази област - "Небюла" (1972, 1974, 1979), "Хюго" (1974, 1980). През 1986 г. е обявен за Велик майстор на Организацията на писателите фантасти на САЩ, през 1989 г. става кавалер на Ордена на Британската империя, а през 1999 г. получава рицарско звание.
Той обаче не е само писател, а също така изобретател, подводен изследовател и водещ на документални сериали. Заедно с режисьора Стенли Кубрик е съавтор на сценария на филма "2001: Космическа Одисея", считан за един от най-влиятелните филми на всички времена. Той всъщност се ражда от разказа на Кларк "Стражът" (The Sentinel) и романът за Одисеята излиза, докато се пише филмовият сценарий. Последват го "2010", "2061" и "3001: Последната одисея".
Сър Артър Чарлз Кларк е роден преди 105 години - на 16 декември 1917-а, в Майнхед, графство Съмърсет. Отрасва във ферма, където обича нощем да наблюдава звездите, да събира вкаменелости и да чете американски списания за научна фантастика. Още като тийнейджър се присъединява към Младежката астрономическа асоциация и сътрудничи на сп. "Урания", което се издава в Глазгоу от Марион Иди. По негова молба издателката включва в списанието и раздел „Астронавтика“, където Кларк пише поредица от статии за космически кораби и пътувания.
През 1936 г. той се мести в Лондон и работи в Съвета по образование като пенсионен одитор. По време на Втората световна война и малко след нея (1941-46) Кларк служи в Кралските военновъздушни сили като радарен специалист. След това завършва образованието си и получава диплома по математика и физика от Кралския колеж в Лондон, като по това време е и президент на Британското междупланетно общество (1946-47), длъжност, която заема и в периода 1951-53 г.
Артър Кларк има важен принос за възникването на идеята за стационарните комуникационни спътници на Земята. Той развива идеята, че такива орбитални станции биха били идеални за предаване на информация и я излага в документ, разпространен сред основните технически членове на Британското междупланетно общество през 1945 г.
Кларк освен това е написал и редица научни книги, описващи техническите подробности и социалните последици от ракетостроенето и космическите полети. Заради този негов принос в теорията на космонавтиката, геостационарната орбита на 36 000 км над Екватора е официално наречена Орбита на Кларк от международния астрономически съюз.
Книгата му от 1951 г. „Изследването на космоса“ пък е използвана от ракетния пионер Вернер фон Браун да убеди американския президент Джон Кенеди, че е възможно да се стигне и стъпи на Луната. След излизането през 1968 г. на "2001: Космическа Одисея" Кларк става световноизвестен и много търсен като коментатор за наука и технологии, особено по време на американската космическа програма "Аполо". А през 80-те и началото на 90-те той представя на света своите ТВ поредици "Мистериозният свят на Артър Кларк", "Светът на странните сили на Артър Кларк" и "Мистериозната вселена на Артър Кларк".
Писателят се премества да живее в Цейлон (сега Шри Ланка) още през 1956 г. и остава до смъртта си на 19 март 2008 г. Там се отдава на друго свое увлечение - гмуркането. През 1957 г., при гмуркане край брега на Тринкомали той открива подводни руини на добре запазен храм, което впоследствие прави региона изключително популярен сред гмуркачите. Кларк го описва в книгата си "Рифовете на Тапробан". Писателят, който живее основно в столицата Коломбо, създава и училище за гмуркачи близо до Тринкомали и често се гмурка в околностите.
Първият научнофантастичен роман на Кларк е Against the Fall of Night, публикуван като новела през 1948 г. Той става много популярен и е смятан за новаторски с някои от концепциите в него. Кларк преработва и разширява новелата в пълен роман, публикуван през 1953 г., а после и още веднъж - за да се превърне в "Градът и звездите" през 1956 г., който бързо става едно от задължителните четива в тази област. Третият му роман - "Краят на детството", също е публикуван през 1953 г., затвърждавайки популярността му.
"Стражът" (The Sentinel) е написан от Кларк още през 1948 г. за конкурс на Би Би Си. Въпреки че историята е отхвърлена, тя променя хода на кариерата му, защото впоследствие става основа за "2001: Космическа Одисея", превърнала го в световна знаменитост.
В началото на 70-те години Кларк подписва договор за издаване на три книги, което е рекорд за писател на научна фантастика по онова време. Първият от трите е емблематичният "Среща с Рама" (1973), който печели всички основни жанрови награди.
През ХХ век Артър Кларк, заедно с Айзък Азимов и Робърт Хайнлайн, бяха наречени "Голямата тройка" на писателите фантасти. Кларк и Хайнлайн започват помежду си кореспонденция още през 1951 г., а още на следващата година се срещат и остават в близки отношения до края. Първата среща на англичанина с Азимов е през 1953 г. и двамата десетилетия наред си разменят приятелски подигравки. Дори сключват устен "Договор Кларк-Азимов", според който, като ги питат кой е по-добър, ще отговарят, че Кларк е по-добрият в научната фантастика, а Азимов е по-добрият в научната литература.
Няколко дни преди да почине писателят прави последна редакция на ръкописа на "Последната теорема", по която си сътрудничи по имейл с Фредерик Пол. Книгата е публикувана няколко месеца след смъртта на Кларк.
Наред с многото си литературни призове и посвещаването в рицарство англичанинът има и номинация за Нобелова награда за мир през 1994 г., а също така и наградата "Калинг" (1962) за постижения в популяризирането на науката.
През 2001 г. апаратът "Одисей", който е изпратен в орбита около Марс, е кръстен така в чест на произведенията на Кларк. На негово име са учредени и две награди - за космически постижения и за научнофантастични произведения, които се присъждат ежегодно в Обединеното кралство.
На него са наречени още астероид (4923 Кларк), вид динозавър, чийто останки са открити в Австралия (Serendipaceratops arthurcclarkei), Институтът за модерни технологии в Шри Ланка, Околовръстният път на Коломбо, планина на една от луните на Плутон (Clarke Montes), както и избликът на гама лъчи (GRB 080319B - "Събитието Кларк"), възникнал само часове преди смъртта на писателя през 2008 г. и поставил нов рекорд за най-ярък обект, наблюдаван някога от хора във Вселената.
