Захласнати по славата и красотата на Венеция, туристите често пропускат нещо много важно: да предвидят поне един ден за посещение на близката Падуа, която е само на 40 км. Не им идва на ума, че ако не беше Падуа, нямаше да има и Венеция. И в живота става така - децата често надминават родителите си.
Но макар и в сянката на своята рожба, Падуа се гордее (и претендира), че е най-старият град в Северна Италия, основан през 1183 г. пр.н.е. от троянския принц Антенор. Той се заселил по тези земи с група приближени след падането на Троя. Учени гледат скептично на легендата, но туристите обичат приказки от древни времена. Освен това се твърди, че до края на I в.пр.н.е. Падуа е вторият по благоденствие град в Римската република след самия Рим. Неговите беди, както и бедите на сетнешната Западна Римска империя, идват от нашествията на германските племена, които принуждават в късната античност жителите му да търсят убежище в близките лагуни на Адриатика, където след време възниква Венеция. През 601 гр. Падуа въстава срещу ломбардите, управляващи от Милано обширни територии в Северна Италия, и се съпротивлява цели 12 години на тяхната обсада. Накрая е сломен и опожарен до основи. Затова от славното му антично минало днес се виждат само останките от амфитеатъра и основите на няколко моста. Когато оцелелите от погрома жители се завръщат сред руините, разбират, че управляващата върхушка е напуснала града и се е укрила във Венецианската лагуна. Там, първоначално незабележимо, а със столетията все по-уверено израства отрочето на Падуа, което през 1405 г. я взема под властта на Венецианската република.
От гарата в Падуа, до която се стига с влак от Венеция за по-малко от час, кратък преход пешком води към главната забележителност. Зад първия мост изникват стените на римския амфитеатър, но той не е най-интересното, въпреки че и до днес служи за център на културни прояви в града. Пред входа му вдясно се намира друг вход в странична желязна ограда, който води към Капелата (параклиса) на Скровени. Там е
голямото съкровище на града
- фреските на Джото, с които Падуа се гордее, както Милано се гордее с "Тайната вечеря" на Леонардо. Туристите веднага усещат близкото подобие, защото режимът за достъп е един и същ. Пропускат се групи от 10-15 души, които изчакват в специално климатизирано преддверие да изравнят температурата на дрехите си с вътрешната. През това време (около 15 минути) слушат разказ за историята на светилището и фреските, а тя е следната:
Енрико Скровени от Падуа е наследник на богатия Реджиналдо, когото в своята "Божествена комедия" Данте Алигиери изпраща за наказание в ада, защото е лихвар. Амбициозният син планира да си построи нов дворец, но за изкупление на своята душа и душата на баща си решава да си направи наблизо частен параклис и да го посвети на Богородица. През 1300 г. закупува голяма част от земята край римския амфитеатър, известен като Арената. От построеното от него днес е запазен само параклисът, наричан също " Арена Параклис". Фреските поръчва на флорентинския майстор Джото, който ги завършва за две години през 1305 г.
Когато предната група напусне, туристите биват отвеждани да видят с очите си
художественото чудо
Време за подробно разглеждане няма, защото престоят е само 15 минути, и затова всички бързат да заснемат каквото могат в приглушената светлина (фотосветкавиците са забранени), а след излизане се любуват на снимките си, чийто контраст обикновено не е идеален.
Картините представят на 900 кв. м. евангелски притчи и са разположени на три реда върху двете дълги странични стени, които водят погледа към главната сцена върху олтарната стена. Тя изобразява Исус като небесен съдия - под него вляво е раят, а вдясно е адът (Страшният съд). В тази неголяма зала изкуствоведите откриват епохалния завой от средновековната каноничност към ранния Ренесанс.
Джото разрушава иконописната застиналост на фигурите, заставя ги да се движат, да жестикулират, да изразяват страсти – тъга, гняв и възторг. Новаторство се открива дори във факта, че тук е нарисувана първата любовна целувка в изобразителното изкуство. Това не е предателската целувка на Юда, която е представена отделно. Изобразени са св. Ана (майката на Богородица) и баща ѝ св. Йоаким, които се срещат пред Златните порти на Ерусалим. Тяхната целувка възвестява предстоящото раждане на божията майка. Любопитно е, че като образец за Витлеемската звезда в сцената “Поклонението на влъхвите” Джото е използвал Халеевата комета, която преминала над Земята през 1301 год. Заради това в негова чест Европейската космическа агенция нарече “Джото” две космически сонди, изпратени за срещи с комети.
Само 15 минути - и зрелището свършва, но от него
започва голямата разходка в Падуа
Непосредствено до Параклиса на Скровени се намира Музеят Еремитани на средновековното и съвременното изкуство, чиито богатства са достойни за всяка голяма италианска галерия. В бивш августински манастир са събрани картини на Джовани Белини, Джорджоне, Веронезе, Джордано, Тинторето, скулптури на Антонио Канова и пр. Може да се види и средновековен стенен барелеф с емблемата на Венеция - крилатия лъв, който показва роднинството между двата града.
Оттам по живописната средновековна улица "Алтинате" се стига до Порта Алтинате, която е главната източна порта на Падуа в крепостната стена от XIII в. Зад нея уличката с колонадите "Галилео Галилей" води към втория от най-старите и продължаващ да функционира италиански университет (след университета в Болоня). Той е построен през 1222 година и в него е преподавал Галилео Галилей, чието име носи днес.
В центъра на града, разбира се, най-забележителна е базиликата "Сан Антонио", построена в средата на XIV в. Тя съхранява мощите на св. Антоний Падуански в пищен параклис с колонади и мраморни барелефни сцени. Струва си обаче да обърнете внимание и отвън на бронзовата конна статуя вляво от главния вход, която изобразява кондотиера (наемния защитник) Еразмо Гатамелата, бранил през 1434 г. Венецианската република. Тя е дело на ренесансовия скулптор Донатело. От времето на древните римляни не е била отливана такава колосална статуя. Къщата, в която е живял скулпторът през 1450 г., докато е работел над статуята, се намира точно срещу базиликата на площад "Пиаца дел Санто". Половин век по-рано е била дарена на Юридическия факултет на университета.
Оттам тръгнете по линията на монорелсовия трамвай без жици, който се движи на гумени колела по бетонни ленти. Желязната релса по средата на трасето му служи както за насочване, така и за захранване с ток, който се подава само когато трамваят е над съответния участък. Чисто, тихо и безопасно градско превозно средство. Неговият маршрут преминава по периферията на "Прато дела Вале" - най-големия площад в Италия (89 000 кв. м.). Намира се на мястото на старо блато, отводнено чрез изкуствен остров в средата и обиколен канал, украсен от вътрешната и външната си страна с два реда скулптури на видни падуанци. Островът се достига по четири моста. Ако застанете с гръб към канала и поглед на запад, ще видите Амулея Лоджия -
най-красивия ... полицейски участък в света
С изящните си колонади наподобява Двореца на дожите във Венеция. За влечението на полицията към изкуството свидетелстват и двете статуи пред централния му вход - на Данте и Джото. Сградата е проектирана в средата на XIX в. за общински нужди. От 1906 до 1989 г. там се намира пожарната на града. Сега освен полицейски участък в нея има и зала за бракосъчетания, която отговаря по-добре на пищния стил на зданието.
Има още няколко забележителни сгради в Падуа, които не бива да се пропускат. В построения през 1493 г. Палацо Бо се помещава ректоратът на университета и Юридическият факултет. Там е запазен най-старият Анатомичен театър - за изучаване на човешкото тяло.
На "Пиаца деле ербе" (Билкарският площад), който е известен също като "Пиаца деле фрута", до обяд се продават плодове и зеленчуци. Там има постоянно оживление заради търговския му дух. Но по традиция той е служел и за народни веселия. През Средновековието се е използвал също за публични екзекуции, които са били част от тогавашните масови развлечения с възпитателна цел. Площадът е доминиран от Палацо дела Раджионе (строен от 1172 до 1219 г.), който в различни епохи е служел за кметство, търговски център и съдебна палата. Под покрива му е една от най-големите средновековни зали, оцелели до днес (с размери 81/27 м.).
Ако ви омръзне скитане по улици и галерии, Падуа предлага нещо по-хубаво от парк за отмора -
най-старата университетска ботаническа градина
в света, основана през 1545 г. В отделни, но свързани тематично дендрариуми, са изложени екзотични растения от всички континенти. Най-стара е "Палмата на Гьоте", която се намира в самостоятелен стъклен павилион. Посадена е през 1585 г. Носи името на Гьоте, защото германският поет я наблюдава през 1786 г. и я описва през 1790 г. в своето "Есе за метаморфозата на растенията".
Специално внимание в изолирани оранжерии е отделено на насекомоядните растения - дарлингтория, сарацена, росянка, венерина мухоловка, непентес и др. Повечето са красиви и кротки, но описания обясняват механизма на поведението им спрямо наивните насекоми. Способността им да се преструват и заблуждават, бързата им реакция и безжалостната им ненаситност изглежда наподобяват някои човешки нрави, тъй като привличат засилен интерес у туристите.
