Един от новаторите в българската симфонична музика, човекът, който основава "Мартенски музикални дни" и други фестивали и конкурси и дава началото на първите музикално-образователни концерти и лектории в България, е Илия Темков. Големият български диригент до последно е отдаден на музиката - тя е неговият живот и над половин век той ѝ служи също като композитор, музиковед, оперен критик и публицист, издател, лектор, музикален директор.
Илия Темков е роден на 28 февруари 1923 г. в София и през 1949-а завършва Теоретичния отдел на Музикалната академия в столицата. Но още преди това се занимава професионално с музика, а по време на следването си (1944-1948 г.) е музикален ръководител на детско-юношеския отдел и щатен композитор към Радио София (сега БНР), като в този период пише много детски и хорови песни и музика към радиопиеси.
Пак по това време - между 1945 и 1951 г., е музиколог към Софийската филхармония, а през 1950-а основава и ръководи в продължение на две години хора при филхармонията. От 1951 до 1956 г. работи като диригент на Пловдивската филхармония.
През 1957 г. Темков заминава за Източна Германия и две години специализира при Хайнц Бонгарц (1894-1978) - първия художествен ръководител на Дрезденската филхармония в ГДР. В допълнение - по същота време изучава и история на германската музика в Хумболтовия университет на Берлин.
В Германия Илия Темков изнася и концерти - в Берлин, Ваймар, Дрезден, Лайпциг и Хале. Сред оркестрите, с които концертира, са Дрезденската Щатскапеле и Лайпцигския Гевандхаус. В периода 1958-1960 г. е щатен диригент на оркестъра на Радио Берлин и успява да осъществи повече от 100 записа с българска и германска класическа или съвременна музика.
През 1960 г. се завръща в родината и се установява в Русе, където става главен диригент на Държавния симфоничен оркестър в града, продължавайки делото на учителя си Саша Попов.
През 1972 г. е назначен за художествен ръководител на Ансамбъла за песни и танци на Българската народна армия. Бил е и диригент на симфоничния оркестър, част от Шуменската филхармония.
Така звучи официалната визитка на Илия Темков. Но зад нея се крият и множество други негови дейности, които ще останат в историята на българската музика. Защото композиторът през целия си живот работи именно за музиката, не за лична изгода.
На Темков дължим фестивала „Мартенски музикални дни”. Той го създава още през 1961 г. в сътрудничество с Берлинското радио, а през следващите години го налага като най-сериозния форум на българската симфонична култура. За фестивала Темков кани редица първокласни чуждестранни оркестри, солисти и диригенти. По негова идея в Русе звучат за първи път в България мащабни симфонични и кантатно-ораториални творби от наши и световни автори.
Пак Темков замисля и реализира първия у нас конкурс „Млади български изпълнители“, започнал през 1967 г. под егидата на Русенската филхармония. Този конкурс дава път на доста млади дарования, като световноизвестният цигулар Минчо Минчев е първият негов лауреат.
Диригентът полага основите и на втория русенски фестивал „Зимни музикални вечери”, станал модел за подобни прояви в София, Стара Загора, Пловдив, Пазарджик, Плевен, Бургас. На този фестивал години наред звучи подбрана музика от различни епохи, стилове, автори и национални школи.
Темков оставя следа и в музикалната критика и публицистика. Написал е огромен брой статии, отзиви, рецензии за печата в цялата страна. Той е издател и главен редактор на първия и засега единствен музикален вестник у нас „Музикален живот” (1980-83 г.), известно време е и главен редактор на сп.„Музикални хоризонти”.
Музикантът прави много и за развитието на Русенската филхармония - и като главен диригент, и като директор. Той разширява и обогатява репертоара ѝ; организира творческия процес; увеличава състава, като привлича към него и филхармоничения хор „Дунавски звуци”; организира първия камерен оркестър и първите камерни ансамбли; прави радиозаписи, сред които и първата грамофонна плоча с музика на Моцарт и Шуберт у нас; извежда Филхармонията на първите ѝ задгранични турнета - в Букурещ, Лайпциг, Дрезден, Берлин, Виена.
Пак Темков кани в Русе много видни немски, румънски, френски, съветски музиканти. В града идват Курт Мазур - тогава един от младите, но вече прочули се диригенти на Гевандхаус оркестър, Йосиф Конта, Юрий Темирканов, Жан Бернар Помие, както и много световно признати впоследствие диригенти, изпълнители и композитори.
В Русенската филхармония Темков дава път на младите си колеги и често оставя палката в ръцете на някой правещ прощъпалника си диригент, като например Емил Табаков. Пак той назначава Табаков за оркестрант-контрабасист, след като даровитият музикант е изключен заради отсъствия от Музикалната гимназия.
Освен всичко Илия Темков развива и образователна музикална дейност в Русе и го превръща в музикален град. Той дава началото на първите „часове по музика”, превърнали се тогава в традиция за децата от I до XI клас. Организира и популярните неделни матинета в зала „Филхармония” на Дома на културата, където води и лектории. В Русе още се помнят неговите лекции за немски композитори и творби - Бах, Бетовен, Брамс, Рихард Щраус и др. Но Темков има също така специално отношение към българските композитори, като изнася множество концерти с произведения от Панчо Владигеров, Марин Големинов, Любомир Пипков, Веселин Стоянов, Александър Райчев.
За изключителния му принос в българската музикална култура през 1983 г. Илия Темков е награден с държавния орден “Народна Република България - II степен". Големият диригент и музикален деец си отива на 79-годишна възраст от този свят на 7 декември 2002 г. след продължително боледуване.
