Лимоне сул Гарда, живописно рибарско селище, разположено между планински ридове на брега на езеро, е необикновена туристическа дестинация. То е най-северното място в целия свят, където естествено растат и плод дават лимонови дръвчета. Слави се с изключително мекия си климат, като се има предвид разположението му в най-северната част на Италия, в подножието на Алпите. Но още по-необичайна е друга негова особеност - част от местните притежават мощен ген, открит преди повече от четиридесет години и все още представляващ загадка за медицината. Жителите на Лимоне смятат, че притежават таен "еликсир" за здравословен и дълъг живот. Във всеки случай те са благословени с чудесна обмяна на веществата, която им позволява да консумират без ограничение мазни колбаси, да пушат и да водят заседнал живот - без да се тревожат от потенциален висок холестерол, атеросклероза или други сърдечносъдови проблеми.
Т.нар. ген "Лимоне" (по името на селцето, може да се преведе на български и като "лимоненият ген") съдържа специален
протеин, който разрушава липидите
и по този начин поддържа кръвоносните съдове в идеално състояние. В продължение на 40 години жителите на Лимоне сул Гарда са подложени на научно наблюдение, а носителите на гени от селото са периодично тествани. От 1000 души половината са родени и израснали в Лимоне, а от тези 500 местните жители 60 са носители на гена.
Историята започва в края на 70-те, когато железопътен машинист от Милано претърпял инцидент. Лекарите, при които попада, били озадачени от поразителните резултати на кръвните му изследвания: изключително високи нива на холестерола, а никакви проблеми със сърцето или проходимостта на артериите. В кръвта на мъжа, който се оказал родом от Лимоне, медиците откриват необикновен протеин, наречен Аполипопротеин А1 Милано. "Лимоненият ген" е идентифициран и назован от д-р Чезаре Сиртори и д-р Гуидо Франческини от Университета в Милано, които започват масирана кампания за скрининг в родното село на мъжа. Става дума за доминантен ген, който се открива в кръвта на 5-годишни деца, на младежи и на старци. Всички те водят родословието си от един и същи мъж, Джовани Помарели, роден в Лимоне сул Гарда през 1780 г.
Причините за разпространението на тази генна аномалия може би са в местоположението на Лимоне, което до 30-те години на миналия век е можело да бъде достигнато само с лодка - шосето по крайбрежието на езерото Гарда е прокарано едва през 1932 г. Тази
географска изолация е довела до редица кръвосмешения
в селото, където браковете между братовчеди са създали идеалния терен за генетична мутация.
"Генът се среща в моето семейство", казва собственикът на магазин Джани Сегала, който се шегува, че жителите на Лимоне биват използвани като "кръвни банки" от учените. "Аз и братята ми, майка ми - която е на 96 години и все още е с много остър ум - и всичките ми деца го носят. От 80-те години на миналия век насам даваме кръвта си за повтарящи се изследвания, почти сме се обезкръвили", добавя той през смях пред Си Ен Ен.
Сегала си спомня ясно първия път, когато лекарите го карат да поглъща порция бита сметана на всеки два часа, за да следят кръвното му, както и нивото на кръвна захар. "Вземаха ми кръв след всяка хапка. Беше толкова сладко и мазно, че ми се гадеше, но въпреки това изядох всичко, а тялото ми мигновено унищожаваше мазнините. До вечерта почти припаднах от кръвозагубата", разказва той. Търговецът добавя, че води съвсем нормален живот, без ограничения, и не е "никакъв супермен".
"Бях още дете, когато за първи път изследваха кръвта ми, а лекарите идват редовно, за да проследяват как се държи нашият ген", казва и Джулиано Сегала, синът на Джани. Но освен досадата да бъде лабораторно мишле, уникалната ДНК му носи и нещо друго: "Фактът, че съм носител на гена,
ми дава нещо като застраховка живот
- чувствам се по-защитен в здравословно отношение и съм сигурен, че няма да имам запушени артерии или да умра от инфаркт, когато остарея."
"Никога не ме боли стомах и ям каквото ми се прииска. Обичам панирани телешки котлети, пържени храни, салами, а също така обичам и да си пийвам. Спя като бебе", казва Джулиано. Но това, че е носител на този превъзходен ген, не означава, че винаги прекалява с храната. Джулиано Сегала редовно спортува, а заедно с баща си изкачва планински върхове, за да се наслаждава на невероятните гледки към близкото езеро Гарда.
Чезаре Сиртори, професор по клинична фармакология в Миланския университет, казва, че жителите на Лимоне имат изключително ниски нива на HDL холестерола (в диапазона 7-15, когато нормално трябва да е 40-60), което изглежда е резултат от генетична мутация в протеина носител. "Ниското ниво на HDL холестерола - предвид факта, че той е класифициран като "добър" холестерол - е вредно за вас и води до сърдечни проблеми и потенциални инфаркти, но при тези жители има обратен, положителен ефект", обяснява Сиртори. "И докато
99% от генетичните мутации на протеините предизвикват заболявания
и патологии, тази е определила липсата на съдови заболявания при носителите." Сиртори, а и други учени по света, продължават да проучват гена от Лимоне, за да разберат как той би могъл да помогне в борбата с атеросклерозата. Някои от най-големите фармацевтични компании се опитват да синтезират по синтетичен път вариант на аполипопротеина А1 Милано, който може да се окаже решаващ фактор срещу коронарната болест на сърцето. През 90-те години лабораторно синтезирана версия на протеина е инжектирана на зайци и мишки, при които се наблюдава значително намаляване на мастните отлагания по стените на артериите им.
Сиртори все още се надява да анализира какво се случва, ако
двама носители заченат дете помежду си
Досега се е случвало или бащата, или майката на носителя да предадат гена на следващото поколение.
Въпросната генетична мутация и свързаните с нея ползи за здравето са уникални за Лимоне - и не могат да бъдат открити дори в най-близките села. Сиртори не се интересува от причините за това. Но други ги търсят. Антонио Жирарди, местен хотелиер, смята, че околността, климатът и естествените продукти играят ключова роля: "Може би е заради целогодишно топлия климат - никога нямаме сняг или лед, което е и причината лимоните да растат в този северен район от векове насам. А може би се дължи на изключителния зехтин, с който сме отраснали, и на прясната езерна риба, която ядем."
Още от времето на Ренесанса богати фамилии са идвали на почивка по бреговете на езерото Гарда, за да вдишват сладкия алпийски въздух, примесен с цитрусово ухание, и да се възползват от благоприятния климат. Жирарди води телефонен указател с контактите на всички шейсетина носители на гени. Останалите жители се делят на родени в Лимоне и пришълци от съседни градове или от чужбина, привлечени от райската атмосфера и сънливото настроение на лабиринта от калдъръмени улички и бели къщи.
В миналото жителите на селото са били или рибари, или планински дървосекачи, които са превозвали дървени трупи с магарета, за да ги продават на пристанището. До 60-те години на XX век
отглеждането на лимони е било важна част от поминъка
на селяните. Днес то е изместено от туристическата индустрия, която осигурява на местните добри доходи. Семействата се разхождат покрай живописното пристанище, а туристите посещават риболовния музей. През лятото уютните плажове примамват любителите на слънчеви бани и почитателите на ветроходството, а планинарите изследват назъбените високи скали, надвиснали над езерото. "Тези планини действат като естествен щит, който ни предпазва от студените ветрове и улавя слънцето, поддържайки постоянно приятни температури. Трябва да благодарим на този много приятен, необикновен микроклимат, който е дарил народа ни с такъв природен еликсир", казва Жирарди.
