Quantcast
Каньонът на водопадите - едно незабравимо изживяване | СЕГА
facebook
twitter

Уикенд

Каньонът на водопадите - едно незабравимо изживяване

Красива природа и спиращи дъха гледки са събрани на едно място в сърцето на Родопите над Смолян
145
 Булфото

Едно от най-привлекателните места за посещение в Родопите е Каньонът на водопадите. Той се намира точно над Смолян и сякаш е излязъл от декора на някоя приказка. Тук сред горите и криволичещите пътеки край Еленска река се намират повече от 40 водопада с различна височина, които огласят планината с песните си, особено пролет и в късна есен. 

За по-пълноценно разглеждане на това природно чудо е изградена екопътека, чийто маршрут е възможно най-добрият - кръгов, т.е. началната точка е и крайна и след обиколката човек отново се връща там, откъдето е потеглил. Най-горната част на екопътеката се издига до около 1800 м надморска височина, а общата ѝ денивелация е близо 700 м. Така погледнато, звучи изморително, но всъщност маршрутът не е труден. И все пак - заради красивите гледки, разкриващи се пред очите, човек трябва да си отдели поне 5 часа, за да измине цялата пътека.

До Каньона, който се намира в резерват Сосковчето, се стига, като се тръгне от Смолян към село Мугла. Малко след града, при стар бетонов възел, трябва да се кривне по отклонение вдясно, по тесен път с лош асфалт. Поставени са жълти стрелки табелки към екопътеката, а след отбивката асфалтовият път плавно се превръща в черен горски. С автомобил се стига без проблеми до малко заведение с неголям паркинг. Там е най-добре да се остави колата и да се продължи пеша, защото пътят става доста лош, а и вече човек е съвсем близо до началото на пътеката.

    А тя започва от един стар римски мост, вие се през гората и се прехвърля ту на единия, ту на другия бряг на Еленска река чрез симпатични дървени мостчета. Околността е от вековна смърчова гора, но и удивителни видове растителност, сред които вписаните в Червената книга родопски жълт крем и силивряк. Резерватът Сосковчето се обитава и от много богат животински свят – мечки, елени, сърни, диви кози.

    Но главната атракция си остават прекрасните водопади. В началото на екопътеката те са по-малки, и по-скоро са водоскоци, но колкото по-навътре се навлиза в гората, водните падове стават все по-внушителни.

     

    Най-забележителните от тях си имат свои имена

     

    Например Каскадите, до които от началото на пътеката се стига за около 40 мин. Няма начин този водопад да бъде объркан, а и оттам започва интересната част от маршрута. Както подсказва самото име, става дума за поредица от водопади. Последният скок на водата от Каскадите е най-високият, като е особено мощен при пълноводието през април и май.

    От него до водопада Орфей се стига с 15-ина минути спокоен ход. По пътя натам се минава през няколко стълби и мостове, а също и покрай дървена беседка с няколко маси и пейки. Понякога се случва някое от мостчетата да е разрушено (все пак те често биват възстановявани), но в такива случаи обикновено туристите вече са проправили други утъпкани, макар и леко заобиколни пътеки.

    Водопадът Орфей е истинската кулминация на екопътеката. Той е висок 68 м и при пълноводие на реката е така мощен, че пръските му достигат на 50 метра встрани - мостът пред него е мокър и когато човек мине по него, директно си гарантира едно "къпане". Водопадът е наречен Орфей, защото падащата вода наподобява струните на арфата на митичния тракийски певец.

    По-нататък пътеката отвежда над Орфей, откъдето се откриват невероятни гледки във всяка посока. А от моста се вижда и водопадът Сърцето. Той пък е наречен така заради вира с форма на сърце, който водите му дълбаят от хилядолетия. Веднага след Сърцето следват Казаните - поредица от няколко малки водопада, които са много интересни, защото изглеждат така, все едно водата прелива от един казан в друг.

    Много скоро след Казаните пред погледа изниква и Ропката, над който минава дървен мост. При този водопад пътеката се разделя. Направо се продължава към хижа Перелик. Ако се тръгне по моста над Ропката, се минава над каньона на водопадите и пътеката се връща близо до началото - първия дървен мост. По трасето има спиращи дъха гледки, а също и няколко водопада, до които няма маркирана пътека. Те обаче могат да се видят най-ясно от

     

    терасите за наблюдение

     

    Важно е да се знае, че повечето от терасите са слабо обезопасени. Изградените парапети са доста паянтови, затова не трябва човек да се обляга изцяло на тях. Ако сте с деца, трябва да бъдете много предпазливи и да ги държите за ръка.

    Всъщност още при преминаването над Ропката се вижда и скалата, върху която е изградена първата тераса за наблюдение. Тя няма име, на табелата пише просто „Тераса за наблюдение“. От нея пред погледа се открива целият каньон и всяка минутка повече, прекарана на това място, си струва.

    А ако човек се вгледа по-внимателно, на десния склон ще види и другите две наблюдателници. Малко преди безименната тераса, на едно дърво са заковани табели за терасите Евридика и Стражите и за да се стигне до тях, трябва да се следва синята маркировка - пътеката е идеално обозначена и няма начин човек да се обърка. 

    Евридика е може би терасата с най-страхотна гледка, защото е най-близо до водопадите Орфей и Сърцето. От нея ясно се вижда и Скритият водопад, до който маркирана пътека няма. Терасата Стражите пък е наречена така заради изправените и подредени една до друга скали пред нея, които наистина наподобяват воини, застанали на пост.

    След Стражите пътеката започва да се спуска стръмно надолу. Минава се през един полуразрушен мост, а скоро след него трасето се завръща съвсем близо до началото на екопътеката – до първия дървен мост.

    Всъщност има общо три варианта за обхождане на тази екопътека. Единият е споменатият вече кръгов маршрут през водопадите и трите тераси за наблюдение. Другият е до водопада Ропката, през първата тераса за наблюдение и обратно по същия път, а третият - през водопадите до хижа "Перелик" и обратно. Вторият вариант е за хора, които не разполагат с поне 5 часа за обхождане, но пък така те пропускат две от терасите за наблюдение на Каньона. А при третия се пропускат няколко от водопадите, но пък се стига до хижата, която е построена още през 1938 г. на 1960 метра надморска височина. В нея човек може дори да пренощува, тъй като тя разполага с 25 легла.

     

    -----------------------

    КАКВО ИМА ОЩЕ В БЛИЗОСТ?

    Покрай посещението на каньона може да се отиде и до Смолянския водопад, който е един от едва няколкото чисто градски водопада в България. Водата му се излива от масивен скален венец, разположен между къщите в покрайнините на Смолян. Всичко това е съвсем близо до улица в кв. "Чилингирска махала", но ако човек не го знае и минава оттам, едва ли би се досетил, че наблизо има водопад.

    Практически водопадът е в началото на трасето към каньона - тръгва се към село Мугла от югозападния край на Смолян и се кара/върви по ул. "Миньорска". Подминава се магазин на "Ситроен" и след около 700 м вдясно има поизбледняла информационна табела за водопада. Оттам се поема към реката и след малко се стига до мястото.

    Още

    Плитвице и Крка - водните съкровища на Хърватия

    06.05.2022

    АНА ИВАНОВА

    930
    Из водопадите на Беласица

    22.04.2022

    538
    500 души в Девинско бедстват без ток, път и вода

    14.12.2021

    950