Пролетта по традиция е сезонът на водопадите - снеговете в планините се топят, реките стават буйни, а падовете по тях - пълноводни, привличайки онази особена порода туристи, която се вълнува само от красотата на изливащата се в бездната вода. Едни от най-слабо познатите водопади у нас са в планината Беласица - напълно незаслужено, защото там има много и все красиви. При това са съсредоточени около един "базов лагер" - Петрич. Предлагаме ви кратка разходка из тях:
Само над Ключ има три великолепни водопада -
Чергата, Метлата и Вретеното,
разположени по течението на река Ключка. Теренът за достигане до тях не е от най-лесните, но за сметка на това пътят е кратък - стига се за около половин час. При това зелената маркировка е добре видима, а трудните участъци са олекотени максимално с оглед на условията - по най-стръмните места са закрепени здрави въжета за опора и изтегляне нагоре, при самите водопади има изградени дървени мостове (внимание, защото са хлъзгави при мокро време), за да не се преджапва реката.
Началото на тази стръмна пътека започва от южните покрайнини на Ключ, което е на 19 км западно от Петрич. За да няма заблудени - на главната улица на селото има кафява табелка, указваща накъде е началото на маршрута. А той почва от малко площадче на едно Т-образно кръстовище край реката. Поема се нагоре и след 10-ина минути ходене се стига до мост. Впрочем в тази начална част на маршрута има две маркировки - към водопадите (зелена), и към връх Тумба (1880 м), на който се събират три държавни граници - на България, Гърция и Северна Македония (жълта). А по пътеката за Тумба се стига и до друг водопад - Мангъро, който пък е над близкото село Скрът.
Освен маркировки на пътеката има и информационно табло за много рядкото растение Царска папрат (Osmunda regalis), което се среща само в полето на село Коларово и в планината над село Ключ. А до таблото има и чешмичка с чиста питейна вода.
Почти веднага след моста започва стръмно изкачване, следват тесни, стръмни и хлъзгави участъци (най-трудните са подсигурени с въжета). По пътеката има теснини с пропаст от едната страна, но не е чак толкова тежко. И след около 30 минути се стига до Чергата, която се точи на разнородни струи по скалата. Точно пред водопада има дървен мост, след който се поема нагоре за другите два. Пръв от тях пред погледа изниква Метлата, където водата се разпръсва именно под формата на метла, а от него по дървени стълби и още един мост се стига до Вретеното - името подсказва, че в него водната струя се завихря.
Мангъро и Дъбицата
Както бе споменато по-горе, от село Ключ може да се поеме и по маршрута към връх Тумба и водопада Мангъро (ходенето е около час и 15 минути). Но за Мангъро има и друг маршрут - от село Скрът, на около 20 км от Петрич. Всъщност, над Скрът водопадите са два, течащи в две съседни дерета, като вторият е Дъбицата.
И за двата се тръгва южно от селоото - на пряката преди училището има указателна табелка. Оттам се продължава по стръмна улица нагоре и когато асфалтът свърши, се продължава по черен път до църквата (до нея може да се стигне и с кола, но бавно и внимателно). Оттам вече се поема пеша през гората, а след около 5 минути черният път извежда до чешма, пейки и информационно табло. Оттам маршрутите към двата водопада се разделят. На запад се поема към Дъбицата, а на изток - към Мангъро.
От чешмата до Дъбицата по зелената маркировка се стига за около 25 минути спокоен ход, като по пътя отстрани има малки зони за почивка. В един момент се появява и жълта маркировка (и тя като онази над село Ключ води към връх Тумба). Пред самия водопад, за да няма съмнения, е закована табелка с името му. А гледката е живописна - водата пада в малко езерце, а надолу дерето е съвсем тясно. Като бонус, стига човек да има желание, може да прецапа езерцето и да се изкачи отдясно покрай реката, по близкия хълм. Там няма маркировка и е бая стръмно, но отгоре има награда - виждат се още няколко пада на реката, някои дори по-красиви от Дъбицата.
Оттук до Мангъро няма пряк път - необходимо е връщане до чешмата над Скрът и поемане по втория маршрут. По него се ходи около 40 минути по черен път покрай реката, като тук маркировката е синя, но доста нарядко. Трасето минава през два дървени моста, а последните метри преди водопада са подсигурени с дървени стълби.
Мангъро е сравнително висок - около 15 м, а също така е и доста широк. Водната маса пада на струи по скалите и се разделя. Ако човек иска, дори може да се окъпе в неговите пръски.
Яворнишки водопад
Както подсказва името, Яворнишкият водопад е над село Яворница, което пък е на 17 км западно от Петрич. Отправната точка е малката селска джамия след един мост над река Яворнишка. Следва се синята маркировка (впрочем, тя започва още от селското училище, което е малко по-надолу от джамията) и се върви по черен път. След не повече от 15 минути се излиза на широко място с беседки, площадка за наблюдение и мост над реката.
За да се продължи към водопада, трябва да се премине по моста, който е стабилен, независимо, че е стар и със счупени парапети. Върви се нагоре, като реката остава от ляво и след още десетина минути по тази пътека се стига. Водопадът може да бъде съзерцаван от левия бряг на река Яворнишка, но тя може лесно да бъде пресечена, за да се приближи човек още по-близо и да огледа всичките падове.
Срамежливеца
Познат още и като Камешнишки водопад, Срамежливеца е истински красавец, скрит в дълбоко дере. Той е висок, красив и мощен.
Пешеходният маршрут към него започва от южните покрайнини на село Камена, отстоящо на 15 км от Петрич. Към селото водят два пътя, отклоняващи се от шосето от Петрич, но и двата водят до главната улица. По нея се кара все направо и чак в покрайнините следва разклон и се завива наляво, за да се пресече реката по мост. След моста са т.нар. бунгала Камена (доста порутена стара почивна база), откъдето започва пешеходната част. Там е поставена и табела, съобщаваща, че по река Камешница има общо 7 водопада, не само Срамежливеца.
На места по пътеката все още личи зелената маркировка, но трябва много вглеждане. Пък и като се следва пътеката, е лесно - първо се минава от лявата страна на реката, после от дясната, след това идва изкачване (тук-там има стълби за по-лесно минаване) и около 25 минути по-късно пред очите изниква беседка. От нея се поема надолу, като последните метри са подсигурени с парапет и дървени стълби. До последно водопадът не се вижда и чак когато се слезе по стълбите и се погледне наляво, пред погледа изниква Срамежливеца в цялата му красота.
За по-добър наблюдателен достъп там е изградена дървена платформа, от която се вижда невероятно красивата и мощна водна струя, падаща в издълбаното от водата каменно корито. Водопадът е пълноводен целогодишно, но особено силен е именно през пролетта. Със своите 21 метра той е най-високият в Беласица. А защо се нарича Срамежливеца? Първо - защото е скрит от очите, и второ - защото преди време, когато още не е имало пътека, е бил труднодостъпен.
Както стана дума, по река Камешница има още 6 водопада. Те са още по-нагоре. За целта посетителят трябва да се изкачи от Срамежливеца до беседката пред него и оттам да тръгне нагоре по черния път, който върви в противоположна посока. След десетина минути се навлиза в по-широк черен път и се поема надясно (в южна посока). След още около 15 минути се стига до железен мост и нагоре следват водопадите. Единият е Чатала, с няколко отделни пада, а нагоре са останалите, които са по-малки.
И в Северна Македония
Тъй като Беласица е и на територията на Северна Македония, там също може да се разгледат интересни водопади. Пък е и близо до Петрич. В Северна Македония се влиза през близкия ГКПП Златарево-Ново село. От пункта пътят води към град Струмица и поема по него, но още на първото село - Ново Конярево, се завива наляво и се хваща по-малък път, успореден на главния, който върви покрай подножието на Беласица. Именно по него са селата Смолари, Колешино и Габрово, събрани на 10 км.
И от трите села започват пътеки за водопадите над тях, като са поставени и указателни табели (не са особено добре видими, но се забелязват при вглеждане). Смоларският водопад се води като най-високия в Северна Македония - намира се на река Ломница и е около 40-метров. Водната струя е мощна и пада без извивки в каменно корито. Пред него е изградена дървена площадка за наблюдение, до която достигат пръските.
До водопада се стига по отлично поддържана екопътека, по която има стълби, мостове, парапети и зони за отдих. Има дори осветление. По тази пътека - от паркинга край селото до водопада, се стига пеша за около 20-25 минути.
До Колешинския водопад също се върви по добре обозначена екопътека, в чието начало също има малък паркинг - близо до центъра на село Колешино. Този маршрут е доста къс - минава се за десетина минути. Самият водопад е висок 16 метра, сравнително широк е и има два основни пада. Пред него е изграден широк мост над река Баба, с пейки за наблюдение и почивка, а малко преди него има по-обширна зона за отдих край реката с няколко беседки.
Село Габрово е само на 2 км от Колешино. Над него може да се разгледат 3 водопада на река Барлен. Единият (висок само 3 м) е точно до обособен за туристи паркинг в югозападния край на селото. До другите два, нагоре по реката, води туристическа пътека. Ходенето дотам е около 20 минути, като по пътеката отново има стълби (каменни) и беседка. Впрочем, третият Габровски водопад е най-красив.
