На 21 юли т.г. ще се навършат три години от смъртта на музиканта и радиоводещ Марио Събев, известен на всички повече като Буги Барабата. В негова памет излезе книгата "Буги Барабата - шофьорът на блуса" по инициатива на екипа на радио "Зи Рок" и благодарение на Анатоли Павлов. Вътре са събрани мисли на Буги и разкази от негови приятели. Те са подбрани от Светлана Близнакова - SEVI, която е и автор на скиците. Предлагаме ви част от историите в книгата.
1. От баща му
"Музикант не ставаш, когато завършиш консерватория, когато получиш първия си хонорар или се чуеш по радиото. Музикант ставаш, когато в детското ти сърце лумне пожарът на любовта към музиката! Няма значение кой го е запалил - Росини, Валя Балканска или Пантера, то е до гроб и никога вече няма да можеш да не свириш!"
(Буги)
Спомен на баща му Тодор Събев:
- Къде ходиш бе, Марио?
- Абе, татко, аз започнах работа…..
- Как така работа, бе? - питам аз.
Беше шести клас и го гледам - излиза, връща се, излиза, връща се. Оказа се, че му плащали да кове щайги на плод-зеленчука в шоколадовата фабрика "Малчика". И един ден идва и носи една нова китара. Събрал си пари и си купил…."Кремона". Живеехме на пазара "Димитър Петков" и имахме таванска стая, и с неговия приятел Кирил Чопoв намерили кори от яйца от някъде и облепили цялата стая с тях, вратата, всичко и свирят. Киро беше барабанист. И така Марио и той все дрънкаше. Веднъж му казах: "Ела, ще ти покажа да можеш да свириш". И откакто му показах, няма спиране... После, когато сформира банда, аз ги насърчавах. Даже си спомням, че дойдоха при мен: "Татко, искаме да ни чуеш", каза ми. Аз ги чувам, че вдигат шум... Беше около 1990 г. Казах им, че се радвам и ги харесвам, но имаше неща които трябва да оправят. Например нямаха уредба за вокалите. Когато напишеше някой текст, винаги казваше: "Татко, искам ти да го чуеш". Пишеше навсякъде, на билет, на хартия, какви ли не смачкани листове, каквото имал в джоба."
2. От Васко Кръпката
"Беше 1990 г. Леко се бяхме прочули вече с "Подуене блус бенд". Дойде на един блус концерт някъде в София. Мисля, че беше в читалище "Валентин Андреев", където свирихме с една полска и една сръбска група, и ми каза нещо от рода: "Аз имам няколко блус парчета и искам да ти ги дам да ги пеете с твоята банда". Добре де, защо не си ги изпееш ти? Той вика: "О, аз не мога да пея и виж к‘ъв съм грозен, не ставам." После дойде у нас, пийнахме и слязохме в мазето, дадох му една китара и той засвири и заграчи:
"Кофти се чувствам гадже,
кофти се чувствам със теб.
Кофти се чувствам даже,
даже в най-големия кеф..."
И още няколко идеи за песни... Викам му: "Супер са ти идеите и най-хубаво е да си ги пееш ти." Той каза: "Абе аз имах идея да направя "Коньовица блус бенд", ама ще излезе, че копирам "Подуене блус бенд"... Рекох му: "Пич, ти си Марио - Буги от Коньовица, направи си банда и си пей песните. Имаш такива свежи идеи и що па трябва да си убав, имиджът ти е баш блусарски!"
Много му сечеше пипето и намираше думи, рими, голям цар на закачките и невероятно екстравагантен хумор, граничещ с гротеска. Както и целият му живот....Така да се каже го изритах с шут на сцената. После се сближихме, даже му станахме кумове. Обичаше да се жени, ама по едно време спря... Веднъж им отидохме на гости в кв. "Сухата река" с мотора цялото ми семейство: аз, Елена и децата Ена и Боби, така си бръмчахме четиримата на мотора. Тогава се роди идеята за "Няма бира". Свърши ни пиенето и ние измислихме този хит.
----
"Това е една много тъжна песен, няма бира само по себе си, това не е ли една трагедия?! Песента беше направена изцяло на шега и нито Кръпката, нито аз сме търсили някакъв смисъл, дори и не сме и предполагали, че ще стане популярна"
(Буги в интервю пред bTV)
---
Едно от най-ярките ни преживявания беше концертът "Георги Минчев - 30 години на сцена". Буги написа страхотно силната песен на Гошо "Равносметка", това за мен е най-вълнуващата му песен. На концерта в НДК, малко преди началото Гошо ни сподели, че на следващия ден влиза за операция на тумор в мозъка. Бяхме като покосени от гръм. Никой друг не знаеше. Зала 1 на НДК беше притихнала, като че ли публиката усещаше и след около 3 часа концерт, Гошо извади лист с текст и каза: "А сега една нова песен, която ми написа Буги", и запя:
Цели 30 години с тази музика живея
И от 30 години не преставам да я пея
Имах готини моменти имах кофти изненади
Имах куп аплодисменти неполучени награди
Имах много жени но бях с тъмни коси
И ги возех на такси..."
---
"Спомням си, че се разплака и ме извика на сцената и двамата се разревахме, и Кръпката каза: "Може ли да ревете като гимназистки, бе?!"
(Буги)
3. Десетте БУжии заповеди как да бъдеш звезда
(И, да - спазвам ги!)
1. Не се надувай, никой не е длъжен да те харесва или познава, съобщавай името си на хората, когато те запознават с тях, смотльо.
2. Помни имената на хората, които те обслужват. Елвис го е правил, а ти си никой.
3. Не налагай мнението си, човекът срещу теб може да е по-умен и осведомен от теб, тъпако.
4. Никой не е длъжен да изпада в екстаз от появата ти, не си нищо особено.
5. Когато няколко хиляди души скандират твоето име, имай достатъчно разум да си кажеш ''Боже, какви готини и добри хора'', а не ''Леле, колко съм велик!"
6. Бъди скромен, въпреки че някои ще те помислят за надут.
7. Повече мисли за това колко много имаш да учиш, отколкото за това колко си постигнал.
8. Цени своя труд и изисквай адекватно заплащане. Също толкова цени и труда на другите. Не допускай прекалено фамилиарно отношение от непознати, това никога не завършва добре.
9. Озвучителят е единственият, който е там да ти помогне, ако не можеш да му обясниш какво искаш, ти си тъпият.
10. Публиката е твой работодател, а не персонал.
И накрая... Цени тези преди теб, защото са го измислили, и уважавай тези, които идват след теб, защото ще те надминат!
4. През погледа на най-близките
Татяна Попова: "Казваше, че ако спечели от тотото, ще направи нещо като читалня и читалище. Много харесваше думата "читалище" и това, че имаме такива в България. Искаше в него да може да отиде всеки един човек в обедната почивка. Да има стъклена масичка, отдолу под стъклото да има втори допълнителен плот, където да си сложи книгата, отгоре да сложи питие, без да има риска да изцапа книгата, и слушалки с музика по избор - от опера до рок".
Тодор Събев: "Аз не си спомням да съм виждал Марио въобще да учи урок. Домашни пишеше. Оценките му бяха хубави.
Той имаше слабост и обичаше да чете книги. Беше в прогимназията, когато четеше за разни световни учени и философски книги. Аз го питам: "Марио, разбираш ли какво четеш?", "Ооо, татко, ти не знаеш колко е интересно! Ела тук да ти покажа" и ми чете някакъв пасаж. Въобще четеше много. Четеше дори преди да тръгне за училище. Той казваше така: "Ще спя, когато ми се приспи". Намираше работи да се занимава. Китари оправя, приспособления разни, даже щеше и моята китара да оправя, ама не му остана време за мен."
Теодор Янков: "Нямам спомен да си е почивал, освен когато неконтролируемо заспиваше след около три денонощия без сън. Буги ме научи на състоянието на духа, наречено свобода".
Анатоли Павлов: "Знаех, че почти не спи, т.е. не ми е ясно как си е почивал. Според мен като реална продължителност на живота - мисля, че доста добре си е оползотворил времето. Взимам го веднъж от тях, зима е. Той нали трудно ходеше, подхлъзна се малко и падна... Засмя се - аз гледам - той по гумени джапанки - тип сабо, къси гащи и тениска.
"Не ти ли е студено бе, човек?!", питам аз.
"Аааа, добър ми е антифризът", засмя се Буги.
Това, което научих от него, е, че човек трябва да живее живота си както намери за добре, без да влиза в рамки и стереотипи. До голяма степен смисълът на живота е да се надсмиваш над себе си и над всичко."
Елена Розберг: "Общото между човека Буги и ефирния герой Буги Барабата е забележителният му природен, но и съзнателно развит талант, да има усет за смешното. Буги беше изключително ерудиран и начетен човек. Не само че беше умен по природа, той със сигурност беше изчел и един камион книги. Многократно сме си говорили за поезия, за литература, за изкуство, постоянно, всеки ден. Беше изслушал и един вагон музика… И върху всичко това беше изградил чувството си за хумор, което не беше самоцелно - "Дай сега ще хвърляме едни смешни лафове в ефир", защото мнозина от хората го възприемат основно така. Под смешките на Барабата, зад лафовете му и закачките имаше много напластявания, много изчетени страници, мъдрост, събрана от житейския опит. Той познаваше и шамарите, и ласките на живия живот, и го изразяваше с неговите си цветисти думи, с неговата си интонация, в неговия си стил, за да излезе накрая толкова смешно и забавно, каквото стигаше до феновете."
Милена Славова: "В радиото той водеше абсолютно без сценарий и написани неща. И всичко, което казваше, му идваше отвътре. Той не идва репетирал пред огледалото, за да всява някакъв друг имидж, който не е негов. Беше си абсолютно истински и ако някой казва, че е било маска - няма как, не може човек да бълва лафове един след друг и това да е маска. Той беше изворът на това нещо! Хора като него няма, а ако има подобни - те са на изчезване, за съжаление."
Людмил Стоилов - Льоди: "Буги е блусмен в текстовете си. В музиката невинаги спазваше блус схемата, беше нестандартен в свиренето. Аз му казвах, че свири в "робовладелски строй". Много самобитен и макар да твърдеше, че не може да свири на китара, имаше неща, които друг не може да изпълни като него. В България са малко такива артисти. Защото той си създаде собствена ниша, отгледа си публика."
---
"Блус музиката не е толкова изтънчена, аз даже я наричам занаятчийска музика, в смисъл - това не е високо изкуство. Любимите ми неща са блус, рок, джаз и класика, в този ред. Блусът като че ли най-дълбоко в душата ми се промъква. Блусът има за цел да предаде чувството и настроението на един човек към други хора. Ако този, който изпълнява блус, успее, значи работата е свършена".
(Буги в интервю при Елена Розберг, "Зи Рок")
