На 60 км южно от Хасково, в Източните Родопи, се намира Маджарово. Докато планираме маршрута си за екскурзия по долината на река Арда с нейните живописни меандри, избрахме този малък град за начало на нашето пътуване. От 50-те години на ХХ век до края на 80-те той се развива като миньорско селище и жителите му достигат почти 10 000 души. След затварянето на двата рудника на някогашния минен гигант ГОРУБСО Маджарово започва да се топи. Днес това е най-малкият град в България след Мелник, с население от едва 670 души, без аптека, без лекари, но поне все още с училище. 

Маджарово има шанс да оцелее. Съчетанието на река и планина го е благословило с уникална природа, а мистичните тракийски светилища, изпъстрили Източните Родопи, и колонията точно тук на рядко срещан вид лешояди привличат все повече туристи от страната и чужбина.

До 1959 г., когато го кръщават на името на войводата Димитър Маджаров, селището, разположено в котловина насред стръмни родопски скали, се е казвало Дупница. Предполага се, че в праисторически времена тук е имало вулкан. Днес река Арда прави в котловината едни от най-живописните си завои. Край Маджарово реката се извива като подкова, а над единия бряг се извисяват почти отвесни червеникави скали. През лятото водите на Арда са по-оскъдни и се образуват примамливи широки пясъчни плажове, а под сенките на близката дъбова гора летовници и рибари опъват палатки.

Асфалтовият път от Маджарово към с. Бориславци минава покрай самия меандър на Арда - отдолу е реката, а над пътя - скалите. Предвидливо са направени достатъчно отбивки, за да може спокойно да се полюбувате на изумителни гледки.  

Точно тук скалите са дом на два вида лешояди - белоглав и египетски. Огромните птици използват естествените скални дупки, за да свият гнезда. Местността, наричана Кован кая, е защитена природна забележителност. В речната долина се срещат черни щъркели и още над 300 вида птици, от които 11 са включени в Червената книга на Световния съюз за защита на природата. Тук може да видите застрашената шипоопашата костенурка, както и много редки растения като Орфеевото цвете - цъфтящия в лилаво родопски силивряк.

Преди двайсетина години Българското дружество за защита на птиците с финансовата подкрепа на швейцарското правителство създава в Маджарово Природозащитен център "Източни Родопи", за да подпомага възстановяването на колонията белоглави и египетски лешояди. Птиците са били пред изчезване в миньорския период, но днес в скалите над Арда живеят над 100 семейства белоглави и над 20 семейства египетски лешояди.

Природозащитният център се намира на километър от входа на града до самата река. Триетажната сграда, някога строена за планинска хижа на рудника, сега предлага стаи за настаняване, малко ресторантче и изложбена зала. Винаги има гид, готов да разкаже на посетителите любопитни неща за пернатите обитатели на скалите. Беседата завършва с наблюдение през далекоглед на гнездата и на реещите се в небето птици. А въоръжени с бинокли, може да слезете до самата река, откъдето също да наблюдавате птиците, или да се изкачите на близкия хълм и да използвате за тази цел специално изграденото фотоукритие.

Целогодишно мястото е посещавано от орнитолози и любители на природата от цял свят, на стажове идват дори студенти от чуждестранни университети. Организират се и разходки с каяк по течението на Арда. 

В Маджарово има няколко къщи за гости, които предлагат настаняване на туристи. Ние обаче отсядаме в Природозащитния център и се чувстваме в центъра на събитията, обгрижвани от изключително сърдечния управител Нуша - винаги готова да разкаже за всички забележителности на района. А той е известен и с многобройни тракийски светилища.

Тракийски мистерии

Източните Родопи неизменно се свързват с траките и тяхната религия и култура -  достатъчно да споменем археологическите комплекси Перперикон и Татул. Съвсем близо до Маджарово обаче се намира Кромлех, наричан "българския Стоунхендж" - уникален мегалитен култов комплекс. Разположен на хълм край с. Долни Главанак, той представлява покрито с каменни плочи овално пространство с диаметър 10 метра, обрамчено с каменни блокове с височина от 20-30 см до 1.5 метра.  

Кромлех е открит през 1998 г. от археолога Георги Нехризов. Предполага се, че тук тракийски жреци са извършвали религиозни ритуали. Някои учени смятат, че това е било древна обсерватория, а каменната конструкция е била нещо като календар.

До светилището се стига по екопътека (около половин километър), която започва от пътя край селото. Изоставен информационен център напомня усилията на общината да популяризира светилището. Но само след стотина метра по пътеката има телена преграда. Оказва се, че алеята, направена някога към националния археологически обект, сега попада в частна собственост. Стопанинът е сложил  бодлива тел, което е отказало много туристи, тръгнали да видят Кромлех, а общината е безсилна да се справи с проблема. Ние обаче бяхме предупредени и знаехме как да преминем - преградата се отвързва и отмества, и продължихме нагоре по просека през горичката. 

Кромлех е загадка, но още по-голяма мистерия са Глухите камъни.

Местността е на 20 км североизточно от Маджарово по пътя Любимец - Ивайловград. Табела показва отбивката, където под сенките на дърветата има достатъчно място да се паркира кола. Черен коларски път води към местността. След близо половин час леко изкачване изведнъж "поникват" огромни скални образования като гигантски гъби с височина от 30 метра и разположени на групи. Мястото се нарича Глухите камъни, защото тук няма ехо. Все още няма обяснение как скалите "поглъщат" звука. Археолозите разказват, че изстрел с пистолет в тази местност заглъхва на 50-60 метра.

В огромните канари древните траки са издълбали ниши, почти 500 на брой, повечето с трапецовидна форма, с дълбочина 30-40 см и височина около метър. Някои от нишите се намират на такава височина по отвесните скали, че е загадка как са работили древните каменоделци. Остава мистерия и какво е предназначението им. Най-популярната хипотеза е, че в тях са погребвали урни с праха на умрелите.

В подножието на една от скалите може да се види, и дори да се пипне, уникален тракийски петроглиф - рисунка, изсечена в скалата. Специално поставена стрелка посочва мястото, за да не бъде пропуснато. Това също е откритие на екипа на арх. Нехризов и по негови думи изобразява ладия, която пренася слънцето.

Най-западната скала е най-високата. Дървена стълба води до гробница, вероятно на тракийски владетел. На площадката пред гробницата са разкрити останките на раннохристиянска, а след това и на средновековна църква. Вдясно от вкопаната в скалата гробница са изсечени още 32 стъпала. На върха на скалата траките са изкопали 3 на 3 метра резервоар за дъждовна вода. Въпреки жаркото юлско слънце намираме резервоара наполовина пълен. Гледката е изумителна  - виждат се и каменните масиви на Глухите камъни, и скалните ниши, цялата долина на Арда с виещата се речна "змия", язовир "Ивайловград". Ако биноклите бяха с нас, сигурно щяхме да видим и минаретата на Одрин.

Археолозите и днес продължават работата си в местността Глухите камъни. Те откриват човешко присъствие тук още от четвъртото хилядолетие преди Христа, а последните разкрития показват, че през средновековието територията е била укрепена от мощна каменна стена с дебелина 2.5 м. 

Времето не стига да посетим десетките други тракийски светилища и скални ниши, характерни само за Източните Родопи. До с. Долно Черковище на 10 км западно от Маджарово например е Пчелната скала - в нея са изсечени над 100 трапецовидни и правоъгълни ниши, при което скалата наподовява на пчелна пита. При с. Сеноклас се срещат уникалните скални слънца, а край с. Горно поле - останки от тракийска крепост и издълбани в скалите басейни за религиозни ритуали.

Те обаче остават за следващия път  - обещаваме си да се върнем отново в Маджарово.

Въздушните санитари 

Наричат лешоядите "санитари на природата" и "въздушно ХЕИ", защото те се хранят с мърша и така предпазват другите животни и човека от зарази. Затова изчезването на лешоядите води до увеличаване на паразитните болести при хората. Тези огромни птици с мощни клюнове имат страховит вид, но всъщност са боязливи и никога не нападат домашни и диви животни. А са перфектни "чистачи" - група от 20 лешояда спокойно може за няколко часа да "заличи" трупа на една крава.

В България се срещат три вида лешояди - белоглав, черен и египетски, два от които - белоглавият и египетският, живеят в скалите над Арда край Маджарово. Преди 50 години по нашите земи се е срещал и брадатият лешояд, но той безвъзвратно е изчезнал. Бил е известен и с името "костобер", защото поглъща дори костите на труповете.

Макар че имат големи криле (размахът на белоглавия лешояд надхвърля 2 метра), те са лениви летци. Предпочитат да се реят високо в небето, носени от термиките - потоците от топъл въздух. Ако видите големи птици да кръжат високо в небето, без да размахват крила, много е вероятно да са тъкмо лешояди. 

От трите вида, които се срещат у нас, само египетският е прелетна птица. Когато мигрират към Египет, те не пресичат Средиземно море, тъй като над него няма топли въздушни течения. Летят само над сушата - през Турция, Сирия, Йордания, до Египет и дори до Централна Африка.

Днес в района на Маджарово има 21 двойки египетски лешояди. Опазването им е трудно, защото враговете им се множат - далекопроводи, вятърни турбини, ловци. Унищожаването на екземпляри от защитени видове е престъпление, но това не спира някои авджии. Всяка година природозащитници откриват убити от отрова птици. Не става дума за преднамереност - просто лешоядите са яли от отровни примамки, които хората поставят заради вълци и други хищници. Затова природозащитниците правят информационни кампании срещу нелегалното използване на отрови.