Quantcast
Старосел - спа, вино и тракийски приказки | СЕГА
facebook
twitter

Уикенд

Старосел - спа, вино и тракийски приказки

Храмът в Четиньова могила е най-голямото тракийско светилище, открито до момента на Балканите
802
 Силвия Георгиева
Старосел предлага спокойствие и древни загадки.

Спокойствие и чист въздух, топли минерални извори, ароматно вино и древни загадки - всичко това е малкото селце Старосел, сгушено почти в центъра на България в полите на Средна гора. Мястото е идеално и за кратко посещение през уикенда, и за по-дълга почивка, през която да се насладите на спа процедури, хубава храна и да попътувате във времето, разсъждавайки върху мистериозното наследство на траките. "Перлата" на Старосел безспорно е Тракийският култов комплекс, заслужено добил световна слава заради архитектурата си и скритите тайни на древните траки, включително на самия цар Ситалк.

 

Кога, къде и какво

Пътят до Старосел е добър - ако идвате от София, просто трябва да поемете по магистрала "Тракия" в посока Пловдив, след което да преминете през няколко селца. Старосел е в границите на община Хисаря, на по-малко от 1 час път е от Пловдив, и на около 2 часа път от София (180 км от столицата). Селцето е разположено под южните склонове на Същинска Средна гора, като надморската му височина е около 300 метра. Навремето е имало към 5-6 хиляди жители, но сега живеещите там са около 1600, разказват местните. Туристите идват тук целогодишно, но потокът е малко по-слаб през лятото. Така че ако искате повече спокойствие, предвидете си пътуване между юни и август. Ако предпочитате уединение, подходящи са къщите за гости, част от които са снабдени с джакузита, в които може да опитате здравословните свойства на минералната вода. В района има и по-големи комплекси, които предлагат удобства и за големи компании - от огромни басейни с топла минерална вода, хидротерапии и спа процедури през ресторанти с вкусна храна и чудесни вина, до зоокътове за децата, езда, голф и т.н.

 

Бижуто на Старосел - Тракийският култов комплекс

Тракийският култов комплекс край село Старосел е археологическа сензация със световна слава. Неслучайно той се посещава както от българи, така и от чужденци, които не спират да се възхищават на творческия гений на траките. Може да го намерите под номер 67 в книжката "100 национални обекта на България". Не е нужно да се обаждате предварително на уредниците, те посрещат туристи всеки ден от 9 до 17 ч. Входът за възрастни е 4 лв., за ученици и пенсионери - 1 лв., а ако искате беседа - 6 лв. 

Комплексът се състои от два тракийски храма, вкопани под могилен насип. Заслугата да можем да ги видим днес е на покойния вече археолог д-р Георги Китов, който през 2000 г. се натъква на основния храм от V век пр. Хр., намиращ се в Четиньова могила. Добре е да посетите първо нея, тъй като именно там е екскурзоводката, която ще ви разкаже историята на разкопките. На връщане се отбийте до другия храм Хоризонт, в който през 2002 г. е открита единствената гробница с колонада у нас. Невероятно е, че в района са открити общо 120 могили, но засега проучени са само 22 от тях. Като шест са храмове именно като Четиньовата могила, но са на голямо разстояние една от друга.

 

Архитектурно съвършенство

Храмът в Четиньова могила е най-големият тракийски храм, открит до момента на Балканския полуостров. Изграден е около V-IV век пр. Хр. от 6000 каменни блока, всеки от които тежи от 200 до 500 кг. Използвани са два вида материал - местен гранит (най-близката кариера е на 6 км) и от вулканичен туф, който е по-мек и лесен за обработване, но най-близката кариера за който е чак на 25 км. Как древните траки са пренасяли на такова разстояние тези материали, е все още загадка. Всъщност самата могила е проучена едва на 1/3. Предполага се обаче, че тя е била на голям тракийски владетел - може би Ситалк.

В храма, построен на естествена скала, се влиза през парадно стълбище от 9 стъпала. Следва 10-метров коридор, още 3 стъпала - символ на триединството на траките, които ни въвеждат в правоъгълно помещение, наречено преддверие, както и кръгла ритуална зала, която е една от най-големите и представляващи точен кръг, открити до момента в България. "9 стъпала, 10 метра, 3 стъпала - предполага се, че числата от 1 до 10 са свещени числа при траките. Те са вярвали, че аристократът преминава през 10-те степени на обожествяване, а кръгът означава съвършенство. С кръга те са изразявали своето преклонение към земни и соларни богове", разказва екскурзоводката. 

Минавайки през прага на свещеното място, долу в дясно се забелязва голяма каменна врата, която е отваряла кръглата ритуална зала - тежала е 750 кг. Срещу нея пък ще видите украсата, която е била над вратата на преддверието, т.нар. щурц, на който е имало фронтон. "Представете си равнобедрен правоъгълен триъгълник, цветен и релефен. Той липсва, но екипът на д-р Китов достига единия ъгъл, защото отгоре е имало изкоп на иманяри. Другият изкоп е бил точно на входа от двете страни. Долу ниско на парадно стълбище се виждат два пиедестала - на тях е имало два каменни лъва в естествена големина, но до екипа достигат само трите каменни лапи", ще чуете в беседата. Впечатляващи са и огромните стъпала отляво и отдясно на първото най-голямо помещение на храма (по 5 на брой) - каменните блокове два по два са свързани с метална скоба, залята отгоре с олово - древните са използвали този метод, за да предпазят метала от корозия. Петте стъпала на изток и петте на запад може би са били началото и края на една алея, в която древните са извършвали своите ритуали, свързани с тракийския култ и вярвания, използвайки изгрева на слънцето и неговия залез, е предполагал д-р Китов.

Прекрачвайки трите стъпала, символизиращи небе, земя и подземен свят, и влизайки в преддверието на храма, той не открива кости на кон, нито дарове. В кръглата зала пък е нямало каменно ложе. Затова неговата хипотеза - на базата на откритото до момента - е, че това не е гробница, както смятат негови колеги, а езически храм, в който са почитали Бога Слънце и Богинята майка. Предполага се, че до трите стъпала са стигали простосмъртни, а оттам нататък - само посветени.

"Черешката на тортата" безспорно е кръглата ритуална зала, в която се е влизало през тежката каменна врата - с ключов механизъм и която се е заключвала отвътре. "Предполага се, че в древността е имало механизъм, който може би е бил на принципа на вратите. Отварял е този ключов камък и през този отвор слънчевият лъч е огрявал залата на 21 юни при лятното слънцестоене. Това не можем да докажем. Но при зимно слънцестоене, когато слънцето е най-ниско до земята, от най-външната врата слънчев лъч е огрявал тази зала. Това е наречено хеерогамия - свещен брак между Бога Слънце и Богинята майка, за да се роди новото начало", разказва още екскурзоводът.

Изумително е майсторството, с което е създадено помещението - това е една от най-големите зали с форма на точен кръг, открити у нас. "Геодезистите, които присъстваха на разкопките, не откриха нито милиметър отклонение от точния кръг - съвършена дъга и отвътре, и отвън. Диагоналът й е 5.4 м, дебелината - 90 см, украсена е от 10 полуколони, от които само една е запазена. Полуколоните са украсени от дъгички, образуващи ъгли - ъглите на всички полуколони са абсолютно еднакви", разказва екскурзоводът. Спиращ дъха е и куполът на залата във форма на конус, а не полусфера, както е типично за гробниците. Тежи 1 тон и 200 кг, изграден е от бели каменни блокове - първите три реда от него са автентични, а останалата част е възстановена от откритите натрошени блокове.

Храмът е впечатляващ и с дългата си 241 метра ограда, наречена крепида. Тя е прекъсната на страната, противоположна на входа - там е изградена 6-тонна каменна вана, чийто хоросан по дъното е запазен автентичен. При откриването й д-р Китов се натъква на червена утайка от вино, което обърква учените заради несъвместимостта на хоросана с вино. "Вътре във ваната са открити натрошени амфори, метално сито. Предполага се, че виното се е съдържало в амфорите, а при натрошаването им виното е потекло по дъното на ваната, която явно е служела като естествен охладител за виното", казва екскурзоводката. 

На тръгване от Четиньова могила се вижда гробна камера - тя и скалата до нея са били скрити под пръст в Пейчовата могила - почти сигурен знак, че скалното съоръжение е ползвано като светилище. В гробната камера са открити златен пръстен, печат, тракийски конник, червени фигурни съдове, сребърни амуниции. Общо над 520 са артефактите, открити в района на Старосел, които понастоящем може да се видят в Археологическия музей в София.

 

Още "Хоризонт"-и

На 1.5 км е другата могила от тракийския храмов комплекс - "Хоризонт" (името идва от европейската фондация STICHTING HORIZON, с чиито средства Китов е провел могилните проучвания). Храмът в нея носи същото име и е уникален с колонадата си от 10 броя колони (това е първият по онова време тракийски храм с подобни колони). Шест от тях са разположени отпред и по две се извисяват отстрани, оформяйки правоъгълен блок, който се е издавал пред могилата. Зад колоните е открита погребална камера, в която е положен обожествен тракийски владетел заедно със своя кон. От неговите дрехи и вещи са намерени пластинки от златна ризница, бронзови върхове стрели, сребърни халки, късове от керамични съдове, както и кости на кон.

Върху съседния хълм до "Хоризонт" някога е имало храм, върху чиито основи днес е изграден параклисът "Свети Спас". Човекът, който се грижи за него, ще ви посрещне любезно и ви ще разкаже за историята му. Може дори да ви подари гривна за късмет. А на заминаване ще ви изпрати с думите: "Не вървете по стъпките на древните, а търсете това, което те търсят", изписани върху снимка в храма.

Ако искате да се запознаете още с наследството на траките, може да отскочите до тракийската царска резиденция Кози грамади - на 15-ина км от Тракийския комплекс, разполагаща се на около 8 дка площ. Там са разкрити монументални сгради и скални светилища, опасани с древна крепостна стена. Намерени са множество монети на тракийските царе Терес II и Аматок, както и различни предмети, съдържащи символа на царската власт - двойна брадва. Интересен е и скалният мегалит край Старосел, който древните траки са почитали като вход към отвъдното. Мегалитната порта се състои от два огромни яйцевидни къса, които са опрени един в друг и по този начин образуват проход - Слънчеви двери.

 

Истината е във виното

Старосел е прочут и с местното си вино. Мекият климат на селото е особено благодатен за лозята, простиращи се на стотици декари в района. В двора на най-големия спа комплекс тук е известната за ценителите винена изба "Старосел". Тя произвеждаща около 1 милион бутилки вино - бяло, розе и червено от собствени лозя на площ от над 200 хектара, на които се отглеждат близо 8 сорта грозде. Винен тур в избата очаква всички желаещи в 10:30 ч. сутрина, а по-късно през деня има и специална дегустация на селектирани вина.

Още

Кметът на Старосел блъсна с колата си 6-годишно дете

19.07.2022

Обновена

1892
ОЛАФ: България да върне 30 млн.евро от къщи за гости и реклама на вино

08.06.2022

3899
300 гости са били евакуирани при среднощен пожар в комплекс в Старосел

28.05.2022

2106