Световната консумация на вино през 2024 г. достигна най-ниското си ниво за последните шест десетилетия — това е тревожният извод от годишния доклад на Международната организация по лозарство и винарство (OIV). Според доклада, базиран на официална статистика от правителствата, глобалното потребление на вино възлиза на 214,2 милиона хектолитра — с 3,3% по-малко в сравнение с 2023 г. и най-ниско от 1961 г., когато то е било 213,6 милиона хектолитра.

Спадът засяга не само търсенето — световното производство на вино също е намаляло с 4,8% до 225,8 милиона хектолитра. Такива нива не са били регистрирани от средата на миналия век.

Експертите от OIV посочват сложен набор от фактори, оказали влияние върху винарската индустрия: от икономически и геополитически сътресения до дълбоки структурни промени в потребителското поведение. Джорджо Делгросо, ръководител на статистическия отдел на организацията, подчертава, че "виноиндустрията бе ударена от перфектна буря": стремеж към здравословен начин на живот, повишаване на цените и спад на интереса сред младите поколения.

В доклада се посочва: „Отвъд краткосрочните икономически и геополитически сътресения е важно да се отчитат и структурните, дългосрочни фактори, които допринасят за намаляване на консумацията на вино.“ От 2019–2020 г. насам глобалното потребление на вино е спаднало с 12%, а средната цена на бутилка се е увеличила с около 30%.

В САЩ — най-големия пазар за вино в света — потреблението е спаднало с 5,8% до 33,3 милиона хектолитра. Освен вътрешните причини, индустрията изразява опасения относно евентуалното възобновяване на митата върху вносното вино, наложени от администрацията на Доналд Тръмп, които могат да се окажат „нова бомба“ за международната винена търговия.

В Европа, където се концентрира почти половината от световната консумация, търсенето е намаляло с 2,8%. Във Франция — един от водещите производители на вино в света — е отчетено понижение от 3,6%. Въпреки това, Испания и Португалия са сред малкото пазари, където консумацията се е увеличила.

Производството също е засегнато от климатични крайности. Някои региони са изпитали прекомерни валежи, докато други — сериозна суша. В резултат Франция е намалила производството си с 23%, до 36,1 милиона хектолитра — най-ниско ниво от 1957 г. Италия е станала най-големият производител с 44 милиона хектолитра и е затвърдила позицията си и като водещ износител благодарение на популярността на пенливите вина като просеко.

В САЩ производителите също са изправени пред предизвикателства: производството е спаднало със 17,2% до 21,1 милиона хектолитра, най-вече поради екстремни горещини. Испания е произвела 31 милиона хектолитра. Тези климатични промени — от горещи вълни до проливни дъждове — се превръщат в системни и представляват дългосрочна заплаха за стабилността на винопроизводството.

Някои експерти подчертават влиянието на социалните и културни тенденции: все повече млади хора в развитите страни предпочитат безалкохолни напитки или бира, която се възприема като по-неангажираща по отношение на консумационния ритуал. Расте и популярността на инициативи като „сух януари“ и други форми на временен отказ от алкохол, което оформя нови навици и намалява общата консумация.

Винарските компании също се сблъскват с логистични и снабдителни затруднения, предизвикани от пандемията и геополитическите конфликти. Тези фактори не само увеличават разходите за производство, но и забавят доставките, създавайки пречки в международната търговия.

Въпреки това, индустрията търси начини за адаптация. Все повече производители залагат на биологично и органично винопроизводство, предлагайки продукти, съобразени с тенденциите за устойчиво потребление и екологичност. Засилен е интересът и към вина от нетрадиционни региони като Канада, Обединеното кралство, Китай и Скандинавия — територии, които доскоро не се свързваха с винопроизводство, но днес получават шанс за развитие благодарение на климатичните промени.

На фона на променящото се търсене, винопроизводителите преразглеждат маркетинговите си стратегии. Вместо традиционен акцент върху наследството, все по-често се използват концепции като „осъзнато потребление“, минимализъм и индивидуален избор.

Виненият сектор е изправен на кръстопът. OIV не се ангажира с прогноза дали потреблението ще се възстанови в близко бъдеще. Представители на винената верига Nicolas в интервю за France-Presse заявиха, че наблюдават „поколенчески“ спад в интереса към алкохола. „Хората вече не пият с цел празнуване, а младите поколения консумират значително по-малко вино от родителите си“, казват от компанията.

В същото време експертите отбелязват важна тенденция: „Хората пият по-малко, но по-качествено“. Съвременният потребител се стреми към качество, а не към количество, и е готов да плати повече за висококласни напитки.

Информацията в статията е базирана на годишния доклад на Международната организация по лозарство и винарство (OIV), публикуван на 16 април 2025 г., както и на аналитичен материал на британското издание The Guardian, специализирано в отразяването на глобални събития, икономика и култура.