Quantcast
Странджа пази тайни за гробници и нестинари | СЕГА
facebook
twitter

Уикенд

Странджа пази тайни за гробници и нестинари

В най-голямата защитена територия у нас може да се наслаждавате на горска красота, танци върху жарава и древни тракийски светилища
247
 снимка: Анита Димитрова

На море или на планина? Ако изберете Странджа, дилемата приключва - малко познатата и мистична планина, намираща се в югоизточната част на страната ни, предлага и планинска прохлада, и спокойствие, и жарки плажове - тъй като в единия си край тя се среща с Черно море. Странджа е дом за редица защитени растения и животни, крие десетки археологически богатства и още толкова загадки, така посещението й определено няма да ви е скучно на която нейна част да се спрете.

Може да започнете с единствения град в района - Малко Търново. Задължителна спирка е Историческият музей, който е сред Стоте национални исторически обекта. Той носи името на проф. Александър Фол, при чиято експедиция "Странджа-Сакар" са открити множество предмети - надгробни плочи, жертвеници, колони с гръцки надписи и мраморна статуя на римска девойка, два фронтона от тракийска куполна гробница, керамика. Тъкмо те, заедно с учителска сбирка от археологически материали и друга експозиция, уредена в читалището, дават основата на музея. В него са представени 4 странджански възрожденски къщи и общо шест експозиции. Към музея има килимарска работилница, където ще видите как се тъче на автентичен стан. За националноосвободителното движение може да се осведомите чрез снимки, документи и оръжия, свързани с Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. Интересна е и експозицията за нестинарството, създадена през 2009 г. по случай включването на този обичай в списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство. Може да изгледате филм за нестинарите в който да се насладите и на автентични мелодии от Странджа, както и да научите за някои други специфични странджански обичаи и обреди като филек, пликош, бял кукер, летни панагири и др. Сред атракциите е и телефонна кабина, чрез която може да се прослушват издавани от птиците звуци.

Ако се уморите от историческата разходка, може да отдъхнете до двата извора в центъра на Малко Търново - Големият и Малкият врис, които са негови символи. За Големия врис има предположение, че е изграден на мястото на старо тракийско светилище. На централния площад е и църквата "Успение Богородично", построена през 1830 г. на мястото на по-стар храм.

Не по-малко любопитни са и околностите на Малко Търново, където има множество археологически находки,

 

свързани с траките - долмени, некрополи, гробници

 

и древни светилища. Сред тях са тракийското светилище и тракийската куполна гробница в местността Мишкова нива, съвсем близо до границата с Турция. В местността Пропада пък, на невисок хълм, има тракийски некропол, състоящ се от множество надгробни могили, гробове и 4 различни по вид гробници. До мястото, което неслучайно се е сдобило с прозвището Град на мъртвите, води асфалтов път, а самият некропол се обхожда по обособена пътека.

Едва ли ще устоите да не се отбиете до едно от най-загадъчните и странни места в България - предполагаемата гробница на богинята Бастет. Тя се намира в подножието на най-високия връх в българската част на Странджа - Градище. До светилището на Бастет води черен път, а за да отидете дотам, се изисква регистрация в служба Гранична полиция. Твърди се, че мястото е посочено лично от Ванга благодарение на намерена от иманяр стара карта. Според баба Ванга там е погребана жена, пренесена от Египет, която държи жезъл от извънземна материя в ръцете си. Там на мястото имало написана история за две хилядолетия назад и предсказание за това как ще се развие светът две хиляди години напред. С въпросната гробница е преплетена и съдбата на Людмила Живкова, която организира секретни проучвания през пролетта на 1981 г. Те обаче биват прекратени след два месеца - с нейната смърт, която настъпва при недокрай изяснени обстоятелства.

Връх Голямо Градище, висок 710 метра, и се намира на 5 минути пеша от гробницата на Бастет. От върха се открива красива панорамна гледка към Малко Търново и към околните върхове. Казват, че в ясно време се вижда и морето.

Сред емблематичните места в Странджа е

 

местността Петрова нива,

 

на 20 километра от Малко Търново. На Преображение (11-13 юни) 1903 г. именно там 47 делегати на конгреса на Вътрешната революционна организация на българите от Тракия взимат историческото решение да подкрепят избухналото по-рано в Македония Илинденско въстание. 26 дни зле въоръжените патриоти се сражават с 40-хилядна турска армия и башибозушки орди. Въстанието е потушено с нечувана жестокост, избити са хиляди, изгорени са повече от 60 села. За да се увековечи споменът за саможертвата на въстаниците и стремежа им към национално освобождение, на 16 август 1958 г. на Петрова нива е открит паметник, а през 2003-та е построена църквата „Света Петка". Всяка година там се провежда и Национален възпоменателен събор.

Странджа е точно за вас и ако не обичате навалиците - тя е най-слабонаселеният район в България. Според статистиката тук живеят едва 10 души на кв. км. На нейна територия се намира най-голямата защитена територия у нас - природен парк "Странджа" на площ от 1161 кв. м, в който попадат резерватите "Силкосия", "Тисовица", "Узунбуджак", "Средока" и "Витаново". Над 80% от площта на парка е покрита с гори. Тъй като планината е мост между Европа, Азия и Средиземноморието, в нея се срещат кавказки, средноевропейски и средиземноморски представители на растителния свят. Тук може да се премине от вековна дъбова гора през типично средиземноморски пейзаж и да се достигне до морския бряг през влажна заливна гора само в рамките на няколко километра.

На територията на парка има чудесни маркирани екопътеки. Повече за тях може да ви информират в посетителските центрове в Малко Търново и в село Граматиково, откъдето могат да ви предложат и местни водачи и екскурзоводи. Сред особени интересните маршрути е екопътеката "Извори и пещери" край с. Младежко.

Особено колоритни са селата на територията на Странджа, които са запазили архитектурата си. Българи например се смята за

 

последното българско нестинарско село,

 

което пази ритуала в автентичния му вид. Танцът върху жарава се провежда всяка година в деня на Св. св. Константин и Елена - 21 май (по стар стил - нощта на 3 срещу 4 юни). В района на с. Бродилово пък, намиращо се на левия бряг на река Велека, има останки от три крепости, стара църква - "Св. Пантелеймон", и три могилни некропола. Ако сте там около 23 май, може да посетите Фестивала на зелениката. Сред малките селца е и Варвара, намиращо се на брега на Черно море в подножието на странджанския връх Папия. Още в древността тук се заселват тракийски племена, които редовно нападали съседния град Агатополис (Ахтопол). Тъй като градът е населяван от гърци, те започват да наричат нападателите варвари, от което идва и името на селището. В село Костѝ пък, което навремето е било старо тракийско селище, населявано от гърци, могат да се видят стари дървени къщи, характерни и за Бродилово и Каланджа (дн. Синеморец).

Запазени сгради с типична странджанска архитектура, датираща от края на XIX и началото на XX в., може да видите и в село Кондолово, намиращо се на 24 км от Царево. В с. Граматиково може да посетите църквата "Св. 40 мъченици", изгорена в миналото от черкези и възстановена напълно след това. Там може да се разгледа и музейната колекция "Горска сбирка", посветена на природата на Странджа планина. Не е за пренебрегване и село Бръшлян, което от 1982 г. е архитектурен и исторически резерват със запазени автентични къщи, 9 от които с национално значение. Особено интересни са църквата "Св. Димитър" с уникална камбана, килийното училище, основано през 1871 г., Етнографската къща-музей, Балювата къща и др.

 

ПРИРОДЕН ПАРК

В Странджа се срещат животни и растения, останали от минали геологични епохи - реликти. На територията на парка има 64 реликтни вида, като седем от тях се срещат само в Странджа. Единствено тук на континента са запазени типичните гори от края на терциера (преди около 1.8 млн. г.). Сред старите гори се срещат дървета от източен горун, благун, източен бук и странджански дъб с диаметри от 1.5-2 метра и възраст над 500 години. Парк "Странджа" е българската защитена територия с най-много гръбначни животни - 413 вида. От безгръбначните са установени 600 вида. Близо 70 вида риби обитават крайбрежната акватория на природния парк, а 42 са сладководните. През крайбрежните зони минава миграционният път на птиците Via Pontica, което прави парка изключително важен за оцеляването на десетки защитени видове. В него са регистрирани 270 вида птици, като от европейска значимост са популациите на 50 от тях: бял и черен щъркел, малък креслив орел и др.

Още

Светиите и зехтините на остров Брач
10% от хотелите у нас затворили заради коронавируса
Добре дошли в центъра на Вселената