Наричат индонезийския остров Бали "раят на земята". Има защо - красотата е навсякъде, природата е изумителна, местните хора са приветливи и добросърдечни, както се убедихме, обикаляйки забележителностите в района на Убуд.
Убуд е град в центъра на Бали. Тук се намират най-много оризови насаждения, храмове, кафеени плантации, има действащ вулкан и всякакви атракции за туристи. Градът е известен с пазара си и с намиращия се наблизо маймунски парк.
Отправяме се
към вулкана Батур
По пътя се отбиваме в кафеена плантация, където опитваме над десет вида кафета и чайове. Сигурно сте чували за копи лувак - най-скъпото кафе на света. То се прави именно тук, на Бали, с участието на уникалната палмова цибетка - нещо средно между котка и опосум. Цибетките подбират най-хубавите кафеени плодчета, гълтат ги, без да ги сдъвкват, и ги отделят цели. Нещо в храносмилателната система на тези животинки така променя зърната, че от тях се получава меко и пивко кафе, подходящо и за най-чувствителния стомах.
Изкачването към кратера на вулкана се оказва изпитание - пъплим към 1700 м надморска височина по песъчлива почва с голям наклон. Пристигаме на върха в пълна мъгла. Хапваме банан и яйце, сготвени на парата от вулкана, стопляме поизстиналите си ръце, а внезапно вулканът решава да ни се покаже в пълния си блясък - виждаме изригванията му и изживяването е неземно.
Пътуването ни продължава с традиционния голям пазар близо до Убуд. Гидът ни показва непознати за нас плодове, виждаме 4 вида джинджифил, хапваме вкусни местни кексчета. Научаваме, че повечето семейства тук имат малки оризища и каквото отгледат, това ядат. Прави впечатление, че по магазините ориз не се продава.
Следва кулинарна програма. Насочваме се към къщата на нашите домакини, където има обособена кухня за гости като нас, любопитни
как се приготвят балинезийски гозби
В продължение на часове изпълняваме различни кулинарни задачи и на финала имаме цели 9 ястия. Тръгваме си с пълни стомаси и с индонезийски рецепти, за да можем да готвим екзотични блюда и когато се приберем вкъщи.
Следващата ни спирка е водопадът Тегенунган - лека разходка под парещите слънчеви лъчи в пролома на река Петану. Пред очите ни се открива приказна гледка - река, джунгла и въпреки че е сух сезон, водопадът се спуска буен и в пълния си блясък. Народ пъпли навсякъде, всичко живо снима, ентусиазирани туристи по бански се катерят по скалата в търсене на перфектния кадър.
В Убуд опитваме прочутото Babi guling (печено цяло прасе, от което ти правят порция с по малко от всичко). Свинското си го бива, лимонена трева и подправки му придават неповторим вкус, доста е лютичко. За отбелязване е, че Индонезия е мюсюлманска държава и че само на остров Бали свинското месо е на почит. При това е предпочитано за всякакви ритуали - сватби, погребения, религиозни празници.
Време е за духовна храна и се насочваме към Убудския пазар на изкуствата - оживена улица с нагъсто разположени сергии, където има всичко за всеки. Цените са изкусителни и напълваме торбите с покупки.
Прекарваме нощта в типична бамбукова къщурка насред оризово насаждение. Имаме късмет - сезонът е такъв, че виждаме как оризът зрее.
Преди "лека нощ" разглеждаме известните оризови тераси Тегалаланг. Снимаме като луди, защото е много зелено и много красиво. Научаваме, че никаква реколта не излиза от тях, но разкошната растителност се поддържа вечнозелена за радост на туристите. И, да, получиха се страхотни кадри:)
Програмата ни води в
резервата за слонове
Създаден преди 20 години, спасителният център е дом на 30 слона, повечето докарани от Суматра, където оцеляването им е било застрашено заради обезлесяването. Шест от обитателите са родени в комплекса - растящи щастливо насред тукашната джунгла.
Посрещат ни табели "Внимание, пресичащи слонове". Влизаме в резервата и първата ни среща е с Мелиса. Дават ни четки и маркучи, за да изкъпем собственоръчно "малката" слоница, тежаща над 2 тона. Мелиса ни се вижда страховита с огромните си размери, но се оказва благо същество, следи дресьорите с умните си очи и сякаш се усмихва. Кротко дъвче палмови листа, докато ние се занимаваме с тоалета й.
Следващата атракция е плуване със слонове. Оставаме по бански край един басейн, запознават ни с Арун и Янти. Веднага се покатерваме на вратовете на двете женски слончета и водната игра започва. Арун е много спокойна, а Янти обича да се плацика и все е под вода. Накрая сме 100% мокри, приятно уморени и с фантастични снимки от забавлението.
След голямото къпане е време за сафари. Имаме среща със слона Борис, който ще ни разходи из джунглата си (създадена върху запустели оризови насаждения специално за слоновете). Пътуването на гърба на Борис е интересно и весело, но и доста разтърсващо - в буквалния смисъл.
Слонското ни приключение завършва с хранене. Лесно е - слончето просто протяга хобот и си избира ябълка от подноса. Двегодишната Крисна с тегло около 500 кг си хапна добре от моя панер, а като му видя дъното, веднага се насочи към следващите туристи, носещи храна.
В рая хората са добри
Бали впечатлява с отзивчивите си хора. На пътя - привиден хаос с безброй коли, мотопеди, рикши и пешеходци по тесните улици, но всеки мисли за другия, изчаква, предупреждава, благодари. Усеща се, че грижата за другия е приоритет пред ядосването и бързането.
Навсякъде има поставени красиви кошнички с цветя и ориз - пред и в ресторанти, по магазини и храмове, в лодките и в колите. Хората всеки ден поднасят дарове с молитва. Храмовете са навсякъде - големи и малки, семпли и пищно украсени.
Балийците са много трудолюбиви - работят всеки ден, няма събота и неделя, няма празници. Децата ходят на училище от понеделник до събота, понякога и в неделя. Никой не се оплаква, всеки върши работата си с усмивка.
Снимки: Авторът
