Част от изгаряните у нас отпадъци са от типа RDF, а европейска директива насърчава използването им. Преди 11 години ирландски лекари внасят петиция в Европарламента срещу този тип боклук, защото са вредни за здравето. Усилията на медиците не се увенчават с успех. Всичко това съобщи днес варненската екологична организация Обществен център за околна среда и устойчиво развитие (ОЦОСУР), която от години се занимава с проблема.
Варненското сдружение твърди още, че
на Пристанище Варна се разтоварва боклук с честота 25-40 дни.
Балите били обозначени с етикети, върху които обикновено е записано „rifiuti non pericolosi“ (неопасни отпадъци – от италиански). Фигурирала още дата на производство, компания производител, както и код на самия отпадък. "Отпадъците пристигат най-вече от Италия и Великобритания, но тъй като става въпрос за големи мултинационални компании трудно е да се установи реално източникът на боклука. Така например един от вносителите – Deco S.p.A., е част от известна в Италия и чужбина компания за изграждане на резервоари и системи за винарската, хранителната и химическата промишленост. Компанията обаче е и учредител и на италианско-тунизийската Ecoti, която управлява депата на цял Тунис (Северна Африка)", съобщават еколозите.
През 2018 г. те наблюдават над двадесет кораба
с внос на отпадъци през варненските портове. Освен през пристанище „Одесос“, председателят на ОЦОСУР Илиян Илиев регистрира и внос през „Варна Запад“. Отпадъците, пристигащи на „Одесос“ се транспортират от БДЖ до циментовия завод в Бели извор, смята Илиев. Боклукът от „Варна Запад“ се превозва с камиони до „Девня цимент“. Ръководителят на варненското сдружение успява да локализира още и един от източниците на износ на отпадъци за страната ни: Пристанище Hartlepool – североизточна Великобритания.
В публикация на сайта на ОЦОСУР видовете боклук са подробно описани: "Боклукът, предназначен за горене, у нас се внася с код 19 12 10. Това са
т.нар. RDF – модифицирани горива, получени от отпадъци.
Изискванията на законодателството към този вид е отпадъци е да не са опасни, да са горими и да са шредирани до определени размери, така че да не създават технически проблеми в инсталациите. Заради разнородния отпадък, горивото в т. нар. RDF има променливи параметри – калоричност, емисионен фактор, фракция на биомаса и пр. Използването на RDF като гориво за ТЕЦ-овете, вместо въглища, води до значително намаляване на разходите за закупуване на квоти за емисии парникови газове. Този вид насърчителна мярка е заложена в Рамковата директива за отпадъците на ЕС, където изгарянето на отпадъци е прекласифицирано в категорията „оползотворяване за получаване на енергия“ още преди 10 години. Сдружението на ирландските лекари за опазване на околната среда (IDEA) внася през 2009 г.
петиция до Европейския парламент срещу искането за прекласифициране
на изгарянето, като акцентира върху вредните последици на този процес за общественото здраве. Документът не успява да промени волята на политиците.
Съществува и друга категория, т.нар. зелен списък на отпадъците на ЕС. Такива, например, са пластмасата и каучука с код 19 12 04. Превозите на зелените отпадъци не подлежат на процедура по предварителна писмена нотификация и съгласие от страна на държавата, в която отиват. Съпровождат се единствено от документ по приложение 7 от Регламент (ЕО) № 1013/2006 и писмен договор за оползотворяване между превозвача и получателя на отпадъците. Именно такъв тип отпадъци (по документи) бяха открити в средата на август м.г. на площадката в землището на ТЕЦ „Марица 3“ по сигнал на граждани. При извършения оглед на площадката, беше констатирано, че между пластмасовите материали са налични и други, т.е.
отпадъкът не отговаря на кода, с който е внесен.
По данни на Министерството на околната среда и водите у нас едва 3% от отпадъка се изгаря в ТЕЦ-ове, и между тях не е „Марица“. Останалите 97% отиват в циментови пещи. Какво ли се случва тогава на площадките на циментовите заводи у нас?".
Варненското сдружение подготвя петиция за забрана вноса на отпадъци за горене с код 19 12 10.
