Уикенд е и отново се чудите къде да отидете със семейството си на приятна разходка близо до София. Да не е много далече, но и да не е твърде близо до шумотевицата на големия град. Да е подходящо за деца и да има някаква загадка или приключение, които да ги мотивират да вървят редом с вас. Близкото до Перник село Боснек, на 40 км от София, е идеална дестинация. Подгответе се за пътуване към "Живата вода" - лековития извор, за чиято вода се носят легенди, че тече само за праведните. За да тръгнете към горите на Боснек, не е необходимо да вярвате на поверия. За местните този район е известен като Белия дроб на Перник - чистият въздух тук може да се сравнява по свойства с този в Сандански.
...........
Тръгваме от София към Перник. След около половин час ще видите синята табела с надпис Боснек. Селото е на 930 м надморска височина, а разположението му е на долинното уширение на река Струма, където приема водите на десния приток на река Добри дол. Не след дълго пред погледа ви ще се появят разперените като ръце сухи клони на вековен дъб - един от символите на селото, който стои на входа му като стражар. Дървото е внушително, на цели 600 години е и още не се е намерил кой да го отсече.
Влезете ли в центъра на селото, ще видите и указателни табели, показващи посоката за една от най-интересните забележителности в селото - извора "Живата вода". Ако не сте сигурни, можете да попитате някого за улица с името "Живата вода". Като тръгнете по нея, в самия й край ще достигнете до широка поляна, където може да се паркира. От там започва началото си пътеката до извора, която е изключително приятна. Теренът е леснопроходим и маркиран с обозначителни табели. Изминава се за около час, час и половина. На бърз ход може да стигнете и по-бързо, но ако сте с малки деца и спрете за някоя и друга почивка на близките дървени пейки с масички, може да ви отнеме и 2 часа.
Забележите ли каменна глава на змия, от която се излива "живата вода", значи сте стигнали до точното място, което предизвиква интерес още от древността. Преди векове османският пътеписец Евлия Челеби нарекъл извора "Чешмата на щастието". Авторът на приказната скулптура е Негри Рангелов Будинов, каменоделец от село Кладница. Изворът е уникален с това, че пулсира - водата ту спира, ту се появява отново. Водата му се смята за лековита, затова и много хора от цялата страна се стичат тук с надеждата да намерят помощ и изцеление. Много са легендите и преданията за живата вода, която тече от този причудливия извор с глава на змей. Според местния фолклор "живата вода" разпознава праведните хора и грешниците. Ако пред извора застане неправеден човек, водата от него спира. Ако e с чиста душа обаче - потича с голяма сила.
Според друго предание на върха над извора имало езеро, в което живеел "воден бик". Животното тормозело хората от региона, нападало и убивало добитъка, но те успели да го ранят, а самият бик се гмурнал в езерото ранен. Поверието гласи, че и до днес, при всяко обръщане на бика в земята под езерото, той спира и пуска притока към извора.
Ако оставим настрана мистиката, изворът е рядък природен феномен - казват, че такъв се среща само на още едно място в Европа - във Френските Алпи. Загадъчните пориви на водата си имат обяснение - изворът е карстов, т.е. водата се събира в кухина под земята и когато тя се напълни, за което й трябва време, се излива на повърхността.
До самата чешма има закрита беседка, както и маси за отдих, където може да отдъхнете и да хапнете, ако си носите сандвичи за подкрепа. А на стотина метра над нея може да откриете още един интересен обект - пещерата "Живата вода", която носи името на извора. За да влезете в нея, трябва леко да се приведете - входът на пещерата е висок едва 1.20 метра. Вътре обаче таванът става по-висок. В първата минута ще се озовете в мрак, но след малко очите ви ще свикнат с тъмнината. Ще видите иконата с образа на Богородица, поставена от местните хора. Самите те разказват, че откакто иконата се появила в пещерата, животът се подобрил за всички в селото. Ако попаднете там в късната есен, имайте предвид, че може да е доста кално.
По пътя обратно към селото има и друга пещера - на няколко километра след вековния дъб, на самото шосе, но вече километър над селото, е входът на най-дългата (17 600 м) и най-дълбоката (53 метра) пещера в България - Духлата. Това е всъщност е другата, по-известна природна забележителност на селото. Пещерата е сред най-популярните у нас - тя е сложна, многоетажна, лабиринтна пещера с подземни галерии, срутища, зали, пропасти и реки с обща денивелация от 70 метра. В нея са установени 22 вида пещерни животни, сред които 6 вида прилепи. Има голямо разнообразие от пещерни образувания, както и сталактити, сталагмити и сталактони. До момента са открити, проучени и картирани 7 етажа и 6 подземни реки, което превръща Духлата в най-сложната и дълга пещера на Балканите. Проучването и картирането й продължават и до днес. Предполага се, че Духлата е свързана с недалече разположените пещери „Пепелянка“ и „Академик“, като водната връзка помежду им е доказана. Посещението на тази интересна пещера обаче е забранено заради безопасността на посетителите и за опазването на уникалните пещерни образувания, създавани от природата в продължение на хилядолетия.
В района има и друга пещера - в местността Врелото, където е най-големият в района карстов извор. Тя е дълга близо 6 км и в нея могат да се видят следи от гробище на вкаменели праисторически животни, огромни зали и подземна река. В нея се намира най-голямата подземна зала в България, известна като "Приятели мои", с размери 230/40/30 метра. Интересни са и "Залата на магьосниците" и залата на "Големите сипеи". Всъщност откритите пещери и пропасти в карстовия район край Боснек наброяват 30, като се очаква да бъдат намерени още.
На връщане бихте могли да се отбиете до двете църкви в село Боснек. Едната е "Св. Козма и Дамян" и е паметник на културата, макар и вече доста западнала, а другата - "Св. Теодор Стратилат", е действаща. За нейното създаване легендата гласи, че в селото върлувала чума и много хора умирали. Тогава три рода от селото решили да построят църквата и по този начин да изкупят греховете си. За изненада след построяването на храма болестта си отишла от селото.
ПОМИНЪК
През първата половина на XX век босненци са намирали поминък предимно в каменовъглените мини на гр. Перник. След края на Втората световна война в района е изграден голям металургичен комбинат. Той заедно с ТЕЦ “Република” и завода за стъкло е създавал дълги години големи възможности за работа на населението. След 1990 г. обаче всичко това остава в историята. Понастоящем в Боснек живеят постоянно 150 възрастни хора. Ежегодният събор на селото се провежда в първата събота на август. По Тодоров ден пък се организират традиционните конни надбягвания.
ФАКТИ И МИТОВЕ
Според стара легенда името на селото е дошло от двама братя, които пристигнали на това място боси през зимата чак от Македония. Старото име на местността е Бошнячица, като според други тълкувания идва от бошняци. Сред предположенията за възникването на селището е и че първите заселници били босненци, откъдето идва и неговото наименование. Основен поминък на хората в онези далечни времена са били рудодобивът и металообработването. Според първите писмени доказателства за селището през 1417 г. жителите му са били 42-ма. Доста преди това обаче в него са живеели хора - още по времето на траките, които са имали важната стратегическа задача да отбраняват подходите от към долината на р. Струма. Доказателства за това може да се намерят в градския исторически музей в Перник, където са показани ценни археологически находки от района на селото. Тук са открити остатъци от тракийска могила, светилище и селище край местността Жива вода, както и римски монети и керамични отломки в пещерата Духлата. Също така в района археолозите са открили останки от погребение от X век, златен рог, рударски калета със следи от извършван в древността добив на злато и желязо и др. Местните разказват още, че при прокарване на водопровода на селото е открита и овнешка глава, която е уникална с това, че по нея траките са извършвали летоброене.
КАКВО ДА ВИДИМ ОКОЛО СЕЛОТО
От сайта на природен парк "Витоша", към чиито територии принадлежи село Боснек, научаваме, че западно от центъра на селото на около 1 км е местността Кръста. Там е съществувала антична крепост върху площ от 7 декара. Археолозите открили, че тя е с правоъгълна форма - имала дебели каменни стени с крепостни кули в четирите й краища. Сега само дълбоки сондажни проучвания доказват нейното съществуване. Видимо на повърхността са останали големи земни отбранителни валове. В най-високата част, където се срещат западната и северната отбранителна стена, има стабилен бетонен триангулъчен знак. Районът е обрасъл с нискостъблени предимно дъбови и габърови горички. Намерени са голям брой археологически материали, които доказват, че крепостта е съществувала още през IV и III век преди Христа.
Антично село е съществувало и в центъра на сегашното селище - м. Ридо. Понастоящем там се намира канцеларията на кметското наместничество, малка библиотека и към нея етнографска сбирка с инструменти и уреди за труда и бита на хората в близкото минало. Това е най-високото място на днешното село Боснек. На обширния площад са издигнати паметник на загиналите босненци във войните и красива чешма с много добра за пиене вода.
