Над 73% от лечебните заведения у нас изпитват недостиг на лекари, а около 90% - на медицински сестри, което влошава качеството на оказваните грижи. Без своевременни мерки според повечето мениджъри ще се стигне до принудително преструктуриране и самозатваряне на немалка част от болниците в следващите 5 г. Това са основните изводи от анкетата на "Индекс на болниците" за кадровия дефицит в здравеопазването, проведена през януари и февруари т.г. сред 69 болници от цялата страна.

Недостиг на лекари

Над 73% от анкетираните болнични мениджъри са заявили, че изпитват недостиг на лекари. Според тях най-голям е дефицитът на специалисти в областта на анестезиологията и интензивно лечение - 42.9% от болниците, хирургията - 41.7%, педиатрията - 38.8% и кардиология - 34.7%. 

В 82.6% от анкетираните болници до 40 медици работят на договор и на друго място. При близо 35% от тях са налице дейности, за които не разполагат с щатен специалист и работят по договор с друго лечебно заведение. В повечето случаи - 64%, става дума за липсата на до трима щатни специалисти. Най-често те са от областта на токсикологията, кардиохирургията, микробиология и паразитология, инфекциозни болести, съдова хирургия и др. В 85% от лечебните заведения има специалисти на граждански договор, като при повечето става дума за до 10 души. Основно те са от специалностите хирургия, акушерство, токсикология, неврология, кардиология и др.

В 81% от случаите липсата на специалисти води до прегаряне на персонала, смятат участниците в анкетата. Около 78% от лечебните заведения посочват, че трудно обезпечават 24-часовата дейност на работа, а близо 45% от анкетираните посочват като следствие закъсняла или неточна диагностика и намаляване качеството на лечение.

Близо 42% от анкетираните болници заявяват, че е налице и текучество сред медицинските специалисти в тях. Сред основните причини за това са достигане на пенсионна възраст (39%), заплащането (36%), работа в друга болница (17%), пренатоварването (14%), разкриване на нови структури (11%).

Недостиг на медицински сестри

Още по-голям е проблемът с дефицита на медицински сестри. Недостиг на този вид кадри заявяват близо 90% от анкетираните болници. В над 40% от анкетираните лечебни заведения на един лекар се пада по-малко от една или една медицинска сестра. В 58% от болниците на една сестра се падат над 7 пациенти, които да обслужва. Липсата на медицински сестри е във всички направления, но като специалностите с остър недостиг са посочени анестезиология и интензивно лечение, АГ, хирургия, педиатрия, вътрешни болести, неврология, спешна медицина и психиатрия. При 88% от анкетираните лечебни заведения до 40 сестри работят и на друг договор.

Дефицитът тук най-голямо влияние върху качеството на лечение, става ясно от отговорите на анкетираните лечебни заведения. 51.6% от мениджърите посочват, че недостигът на сестри води до липсата на адекватни грижи за пациентите, а 60% - че липсата на тези кадри води до увеличаване на възможността от грешка при болничния престой на пациентите и намаляване на качеството на лечение. Прегарянето на персонала също е сред основните последици от недостига на медицински сестри (82.3%).

Причини за кадровия дефицит

По-лошите условия на труд и заплащане в сравнение с други лечебни заведения в страната или чужбина, както и липсата на модерна апаратура са една от водещите причини за липсата на кадри у нас (56%). Откриването на нови болници в областта и в страната също играе съществена роля за недостига на медицински специалисти - тази причина е посочена близо от 47% от анкетираните.  Недостатъчно производство на кадри е заявена като причина за кадровия дефицит от 65.6% от анкетираните, а липсата на възможности за кариерно развитие и подходящи условия за специализация са причина за недостига на кадри според 31% от болниците.

Прогнози

Над 53% от анкетираните мениджъри се опасяват, че в следващите 1-5 г. ще изпитат сериозен недостиг на кадри, който ще доведе до редукция на дейността на лечебните им заведения. Други 32% изпитват същите притеснения, но в по-дългосрочен план - следващите 5-10 г. Ако не се приемат мерки, 92% от анкетираните мениджъри смятат, че ще се стигне до принудително преструктуриране и самозатваряне на част от болниците в страната в следващите 5-10 г. Според тях това ще се случи предимно при общинските и областните лечебни заведения. Според 44% от участниците в изследването ще се наложи да се попълни кадрови състав с медицински специалисти от трети страни или с млади кадри от медицински вузове.

Мерки

Основната мярка за справяне с кадровия дефицит според  мениджърите е по-доброто заплащане на специалистите. Според 71% от анкетираните са нужни по-високи заплати за медицинските сестри, според 59% на младите лекари до 35 г., а според 51% - на лекарите в дефицитните специалности. Aнкетираните мениджъри са единодушни, че са нужни и промени в болничната система. 68% смятат, че трябва да се ограничи откриването на нови лечебни заведения на база предварително изчислени и публично обявени от МЗ потребности, а 49% - че е нужно преструктуриране на лечебните заведения в регионите, където няма потребност от тях или нужните кадри за работата им. Според 43% е възможно да се въведе и нов принцип за сключване на договор с НЗОК - на база потребностите от медицинска помощ във всеки регион и комплексността на предлаганите услуги. Като друга основна възможност за справяне с проблема според 72% от мениджърите е производството на повече кадри от медицинските вузове в страната, по-добри условия за кариерно развитие (30.8%), и подобряване на условията за специализация (33.8%).