България продължава да бъде страната с най-висока смъртност в ЕС, въпреки че през 2023 г. има значително намаление спрямо потресаващите нива, които достигнахме през 2021 г. и които ни наредиха на второ място в света по смъртност от COVID-19 (след Перу). Това се казва в доклада за състоянието на здравето на гражданите през 2023 г., който днес беше приет от Министерския съвет.
Коефициентът на общата смъртност за 2023 г. е 15,7 на 1000 души, при 18,4 за 2022 г. и 21,7 за 2021 г. Основната причина за намаляване на високата смъртност е затихването на пандемията, а не някакво подобрение при другите фактори за нея.
Основната причина за смърт в България са болестите на органите на кръвообращението - инфаркт, инсулт, хипертония и др., (61,1%), следвани от онкологичните заболявания (16,5%) и болестите на дихателната система (4,9%). През 2023 г. коронавирусът вече заема девета позиция като причина за смърт (1%).
Средната продължителност на живота отново започва да се покачва и след отшумяването на влиянието на пандемията от COVID-19 достига 73,5 години, но все още е много по-ниска от тази в Европейския съюз (81,5 години).
Данните от доклада показват, че през 2023 г. е налице минимално увеличение на раждаемостта, като броят на живородените деца (57 478) е с 1% (561) повече в сравнение с предходната година. Коефициентът на общата раждаемост (8,9 на 1000) също е по-висок в сравнение с 2022 и 2021 г. (8,8 и 8,5 на 1000), като надвишава и средните стойности за ЕС (8,2 на 1000).
Нивото на детската смъртност (4,9%о) запазва нивото си от 2022 г. (4.8%о) и остава по-високо, отколкото в ЕС (3.2%о). Продължава тенденцията за намаление на показателите перинатална, неонатална и постнеонатална детска смъртност. Майчината смъртност за 2023 г. също намалява. В същото време наскоро доклад показа, че в някои региони у нас детската смъртност прилича повече на тази в африканските държави.
През 2023 г. заболеваемостта от злокачествени новообразувания запазва нивото си от предходните години, т.е. няма подобрение. Все пак в доклада се отбелязва, че продължава да е значително по-ниска от 2019 г. Най-висока е заболеваемостта от рак на млечната жлеза при жените, рак на мъжките полови органи и рак на храносмилателните органи.
Най-честите причини за хоспитализация са болестите на органите на кръвообращението (10%), болестите на храносмилателната система (7,7%), травми, отравяния и някои други последици от въздействието на външни причини (6,8%), които обуславят общо 57,9% от хоспитализациите.
Общите констатации за състоянието на общественото здраве и здравето на гражданите не е на необходимото ниво, в сравнение с данните за други държави. Въпреки извършения голям обем дейности и постигнатите положителни резултати, все още не може да се даде висока оценка на здравето на нацията. Сериозно предизвикателство остават хроничните незаразни болести, които са основна причина за смърт и намалена работоспособност, посочват от правителствената пресслужба.
