Българският лекарски съюз заплаши с протести заради намерение на НЗОК да въведе механизъм за контрол над парите за болниците, който да замени отменените от Конституционния съд лимити. Законопроектът за бюджета на касата предвижда при преразход от над 3% спрямо предвидените средства за втората половина на тази година да се направи корекция за намаляване на цените. Тя би следвало да се договори до 30 юни. Ако до договорка обаче не се стигне, корекцията ще се извърши автоматично, т.е. ще може да се наложи едностранно от НЗОК.
"Този вариант е неприемлив. Има много силни колизии между договорния процес и НЗОК. Всички са настръхнали до последно. Няма да има договорен процес с болниците", възмути се на заседанието председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов. Той призова депутатите да не подкрепят текста, като го определи като "блудкав". Ако има механизъм за контрол на обемите, той трябва да бъде договорен с лекарския съюз, а не да се вкарва подмолно в закона, коментира още д-р Брънзалов. Несъгласие с тези текстове изразиха и болничните асоциации. Според тях, вкарването на механизъм за контрол на дейността на лечебните заведения бламира възможността за преговори между лекарския съюз и касата и може тотално да блокира дейността на болниците. Проблемът с бюджета за болниците обаче е сериозен, тъй като отмяната на лимитите за тяхната дейност по решение на Конституционния съд доведе до големи преразходи в бюджета на НЗОК за миналата година и 200 000 отчетени хоспитализации в повече (бяха общо 2,3 млн. за 2024 г.).
Проблеми с проекта на бюджет имат и от Българския фармацевтичен съюз. Оттам не са съгласни с текст, според който при 100% поетите лекарства касата ще заплаща не повече от стойността, която поема за същия продукт. Това обаче може да доведе до много ниски плащания за някои продукти, тъй като при тях касата плаща малък процент от стойността, обясни Димитър Маринов, председател на Българския фармацевтичен съюз.
Фармацевтите потвърдиха, че при 11 млн. лв. субсидия за аптеки в отдалечени и труднодостъпни райони, до края на годината няма да има областен град, който да няма денонощна аптека, работеща с НЗОК. Сега по тази линия в бюджета има 9 млн. лв., т.е. искането е за 2 млн. лв. допълнително.
Тази година касата ще харчи 9,474 млрд. лв. Увеличението спрямо закона за бюджета на НЗОК за 2024 г. е с 1,3 млрд. лв., което е 16% увеличение. Най-големият пай е за болниците - 4,155 млрд. лв. За първична извънболнична медицинска помощ парите ще са 647,578 млн. лв. Увеличението тук е 16% спрямо бюджет 2024, колкото е и за болничната помощ. Васил Пандов от ПП-ДБ критикува, че така се изоставя политиката от последните години да се дава превес на парите за извънболнична помощ, за да заприлича поне малко нашата здравна система на европейските стандарти. У нас има огромен дял хоспитализации и малък дял на извънболнична помощ.
На второ място след болниците са разходите за лекарства, медицински изделия и пр. - 2,566 млрд. лв. За специализирана извънболнична помощ, включително комплексно диспансерно наблюдение бюджетът е 658,218 млн. лв. За диагностични изследвания ще има 303,859 млн. лв. Бюджетът за болнично лечение е колосалните 4,155 млрд. лв. За дентални дейности парите са 416,466 млн. лв.
