Да получиш дар - бонус към заплатата по празниците, нов компютър или бижу, направено от детето само за теб, е страхотно усещане. Единственото по-хубаво от това чувство обаче е да дадеш.

При скорошно проучване на университета в Питсбърг на 45 доброволци е дадена възможност да свършат нещо, от което те лично имат полза, да са доброволци или да помогнат на приятел в нужда. Мозъкът им е сканиран и наяве са излезли значителни и интересни разлики според това кой какъв вариант е избрал. При тези, които са решили да помогнат на приятел, се наблюдава повишена активност в двата "центъра за награди" в мозъка. И не само това - при тях има и намалена активност в три други зони на мозъка, които "информират" тялото, че се нуждае от физически отговор на стрес с повишаване на кръвното налягане или възпалителен процес.

След това второ проучване на същия университет, този път с почти 400 доброволци, помолени да опишат как даряват, е показало подобен резултат.

"Хората се раждат особено уязвими и зависими от другите",

обяснява Тристен Инагаки, асистент-професор по психология в университета в Питсбърг, ръководител и на двете проучвания. "Затова и се нуждаем от дълъг период след раждането си, в който да получаваме огромни грижи, за да оцелеем". Това инстинктивно желание да се помага на другите може да зависи от специфични зони в мозъка, които осигуряват по-подкрепящото и грижовно поведение. "Същите механизми, които ни карат да даваме на другите, може също така да допринасят и за дългосрочните ефекти върху здравето, които се наблюдават при хората, които даряват", казва тя.

А тези ефекти са много. Хората, които са доброволци, се разболяват по-рядко и живеят по-дълго. Помагането на другите също така помага за подобрение на самочувствието, за намаляване на рисковото поведение и срещу депресия. Освен това, колкото повече помагаш на другите, толкова повече искаш да продължиш да го правиш.

"Да помагаш на околните насочва съзнанието и емоциите извън теб самия, което помага да се прочисти съзнанието от тревожност и ненужни мисли", казва Стивън Пост от университета "Стоуни Брук". "Дори когато помагаме на другите само с показна цел, постепенно емоциите ни се обръщат към радост и доброта", допълва той.

Това е добре известно на Дейвид Брейървман. 73-годишният пенсиониран специалист по маркетинг е обмислял да стане доброволец, но смятал, че няма достатъчно време. Негов познат настоял и Брейвърман започнал да посещава пациенти в медицинския център "Мърси" в Белтимор за 4 часа всеки понеделник. "В началото бях сигурен, че беше повече заради собственото ми его: Виж какво правя за другите", признава мъжът. "Но това много бързо се промени и вече го правех заради хората, които посещавах, карах ги да се усмихват, правех малки неща за тях и просто бях компания на тези, които нямат посетители", казва Брейвърман. Той ходи в центъра от 4 години и сега казва, че по този начин е срещнал някои от най-чудесните хора от всички религии, култури и раси. "Разказвахме си истории, говорехме за храна, спорт, литература, пътувания и дори за религия. Научих много за юдаизма, който изповядвам, от католически монахини и свещеници. В крайна сметка, докато смятам, че давам нещо на тези, които посещавам, се оказва, че аз съм този, който се чувства по-добре, като си тръгва от болницата. Така че, предполагам, все пак цялото нещо е за мен", допълва той. 

На около една трета от хората, които даряват, това поведение пасва като масло на лъжица, казва Пост. "Гени, психосоциални фактори от заобикалящата среда и личната нагласа формират всичко това", обяснява той. Например при децата има силно развита емпатия. Негативни преживявания в детството обаче могат да я потиснат и обратното -

добър пример от родителите или средата да я насърчат

Да си добър може също и да се научи. "Става с предаване на факела от един човек на друг, с много внимание към детайлите като тона на гласа, изражението на лицето, малки жестове, присъствие и изслушване", отбелязва Пост. 

От 3 години 48-годишната Кери Клайн е доброволец в Националната линия за бегълци, която предлага помощ за млади хора в криза, които се обаждат, пишат или се свързват с онлайн чат. "Когато някой е съкрушен, може да не е в състояние да реши какво да предприеме - знам го от личен опит", казва жената, която живее в Чикаго. "Понякога единственото нужно е да имаш някой, който да те изслуша и да обсъди с теб възможностите, за да се ориентираш как да продължиш". След двучасовата си смяна, която дава всяка седмица, тя се чувства удовлетворена. "Когато смяташ, че си помогнал на някого, това е най-хубавото чувство на света", казва Клайн. "Може и да съм имала най-лошия ден и да не ми се ходи до колцентъра, но понякога да помогна на друг ми дава яснота за моите собствени предизвикателства. Доброволчеството ми дава различна гледна точка за нещата, които наистина имат значение", обяснява тя. "Също така ме прави по-мотивирана и в други сфери на живота - да обръщам повече внимание на хората в живота си и да се грижа за здравето си. И определено ми помогна да слушам повече другите хора, което е важно", казва тя.

В лудия забързан живот времето е скъпоценност. Което поражда въпроса: Дали ако само натискаш бутона "Дари сега" онлайн, дава същия благотворен ефект като да отделиш време и усилия за доброволчество? "Проучванията показват, че има ефект върху мезолимбичната зона в мозъка - която отговаря за усещането за възнаграждение и увеличено чувство на щастие, когато човек прави дарение или дори когато мисли за това", успокоява Пост. "Дарителят обаче трябва да го прави от сърце, а не просто за да отбие номера", уточнява той.