С 33% да се увеличат средствата за първична извънболнична медицинска помощ в бюджета за 2023 г., настояват от Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в писмо, изпратено до президента, премиера, парламентарно представените партии, министрите на финансите и здравеопазването и др.
За тази година са предвидени 363 млн. лв. за първична извънболнична медицинска помощ. За миналата година бяха предвидени почти 364 млн. лв. Това е поредно искане за увеличение на парите в сектора - напоследък усилено се лобира и за увеличение на потребителската такса, която от 11 години е 2,90 лв., дори се появи идея за 12% здравна вноска (сега е 8%).
В мотивите си от БЛС посочват, че средствата не само за лекаря. "На лечебните заведения за първична извънболнична медицинска помощ трябва да се гледа не като на един лекар, а като на цяло лечебно заведение с лекари и персонал, които работят под ръководството на управителя", допълват от сдружението. Като друг мотив оттам изтъкват и значителното повишение и очакваното допълнително увеличение на минималните осигурителни прагове на различните видове икономически дейности. Припомняме, че тази година започна необичайно - с нова минимална заплата, но стари осигурителни прагове. Така за пръв път от много години минимумът за осигуряване е по-нисък от най-ниското възнаграждение за страната. С новите бюджетни закони обаче това разминаване със сигурност ще бъде поправено.
Всички тези идеи са част от подновените преговори между лекарите и здравната каса за новия рамков договор, който ще определи как ще работи здравната система през следващите три години (2023-2025). Те бяха зациклили, но след промяната на ръководството на НЗОК потръгнаха отново, като в момента почти са приключили разговорите на ниво експерти. На 19 април се очаква среща на ниво представители на Надзорния съвет на НЗОК и на Управителния съвет на БЛС. Целта е до края на април да се договорят частите от националния рамков договор, които не включват финансови параметри, през май- финансовата част, а самият договор да бъде представен през юни.
Въпреки че ръководството на НЗОК е ново, споровете между съсловната организация и касата са стари. Лекарите вече заявиха, че са против да се върне условието за минимална продължителност на профилактичните и диспансерните прегледи при лекар и тя да бъде 15 минути. И днес председателят на БЛС д-р Иван Маджаров заяви, че ако всеки преглед трае най-малко 15 минути, каквото е искането на НЗОК, пациентите ще са принудени да си записват часове за седмица напред. Той призова за по-задълбочена работа преди въвеждането на това правило, като трябва да е ясно разписано времето за административно посещение, за преглед, за спешни случаи.
"Към настоящия момент през кабинета на един личен лекар, който има средно между 1500 и 2000 пациента, минават 60 - 70 човека. В грипна епидемия минават повече. Ако ги разпределим през 15 минути, веднага може да си направите сметката, защото работното време на всеки личен лекар включва и други ангажименти, не само работа с амбулаторни пациенти, колко човека ще минат? Ние, лекарите, нямаме нищо против да не бъдем толкова натоварени, но трябва съвместно с тези, които го предлагат, да обясним, че гражданите трябва да изчакат 6 - 7 дни за час при своя личен лекар", коментира д-р Маджаров пред БНТ. По думите му от лекарския съюз ще настояват така, както няма лимит за профилактичните прегледи, да няма и за диспансерните прегледи.
В писмо на БЛС до членовете му се описват и нещата, за които съсловната организация на лекарите ще настоява при НДР 2023-2025 г. Едно от тях е въпросът за санкциите и контрола - БЛС настоява в рамките на една проверка да не се мултиплицират санкциите от един вид. "При дребни документални нарушения да се дават препоръки и санкции да се налагат, ако при следваща проверка се установи, че продължава извършването на такива нарушения", предлагат от съюза. Оттам искат да се допълнят текстовете за правата на лекарите специализанти при участие в дейностите, заплащани от касата, контролът на НЗОК за брой легла, с който се изпълнява договорът по касата, да не е по отделения и кличнини пътеки, а по видове легла, както и да се преработят текстовете, касаещи документооборота по Националния рамков договор и др.
В извънболничната помощ лекарите ще настояват да отпадне регулацията на направленията за изследвания и конултации, нужни за диспансерно наблюдение и за такива по искане на ТЕЛК или за явяване пред ТЕЛК, както и да отпадне изискването за личния лекар да предоставя телефона си. Текстовете, забраняващи прехвърлянето на неусвоени средства по бюджетните редове от различните видове здравноосигурителни плащания да останат в НРД, в който също така да се регламентира срок за подписване на методика между БЛС и НЗОК за начина, по който ще се разпределя неизразходваният остатък от средствата, предназначени за разходи за здравноосигурителни плащания, настояват още от БЛС.
