Върховният административен съд е изпратил в Конституционния съд питане дали въведените лимити в болниците не противоречат на Конституцията. Питането е във връзка с образувано пред ВАС дело по жалби на няколко болнични асоциации и веригата "Сърце и мозък" срещу националния рамков договор за периода 2020-2022 г., съобщиха от съда.
Жалбите са пореден опит на лечебните заведения да съборят практиката да се определят обеми и стойности на договорените медицински дейности, отвъд които извършената дейност да не се заплаща. Отделни болници водят и дела срещу НЗОК, за да им се плати реално извършена надлимитна дейност, обикновено успешно.
Законодателят може по целесъобразност при задължителното здравно осигуряване да определя обема на медицинската помощ, гарантирана от бюджета на НЗОК, и нейното разделяне в един или повече пакети само доколкото не се нарушават принципи и разпоредби на Конституцията, отбелязват върховните съдии. Именно тази разпоредба настоящият състав намира за противоконституционна и преди да продължи проверката на подзаконовия нормативен акт следва да отправи запитване до Конституционния съд, допълват те.
Върховните магистрати приемат, че лечебните заведения са изправени пред необходимостта да следят ежечасно дали са достигнали определените в договорите си лимити и обеми и да отказват извършването на последващи медицински дейности от вида, чийто обем са изчерпали. Това директно поставя здравноосигурените лица в положение да им бъде отказана помощ единствено поради финансови причини. Освен, че са поставени в незавидното и застрашаващо живота им положение да са изправени пред необходимостта да търсят лечебно заведение в условията на нужда, без да могат да ползват достъпното такова, тези лица са дискриминирани минимум по два начина – първо, защото са се „разболели“ по-късно, след изчерпване на съответния лимит или второ, защото са се разболели на „неподходящо място“, в случаите, когато в населеното място няма друго лечебно заведение, което да разполага с достатъчно предварително одобрен от НЗОК обем от медицински услуги, коментират от съда.
Върховните магистрати намират допълнителен аргумент за противоконституционност на тази законова разпоредба във факта, че разпределението на публичния ресурс става не със закон или подзаконов нормативен акт, а с договора между НЗОК и изпълнителите на болнична помощ. Затова те отнасят въпроса до КС и отменят определението за даване ход на делото по същество.
Преди две години по същия въпрос имаше произнасяне по същество на Върховния касационен съд. Тогава съдиите се произнесоха, че Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК) дължи плащане на болниците за реално извършени от тях дейности, които надхвърлят въведените от самата нея лимити.
