България отново преговаря с чужди клиники за включване на наши пациенти в листите за белодробни трансплантации, каквито в нашите болници не се правят, съобщи изпълнителният директор на агенция "Медицински надзор" Иванка Динева, цитирана от БТА.

В момента сме в процес на нови преговори с Виена, защото договорът с тамошната клиника е прекратен. Имаме уверението, че ще можем да договорим нов път за нашите пациенти, които имат нужда от белодробна трансплантация, заяви Динева. Тя съобщи, че са се свързали с клиника в Гърция, от която също искат да направят оценка на пациенти, които са в нашата листа на белодробно чакащи. Надявам се да можем да подсигурим още един път, който да е гарантиран, допълни изпълнителният директор на ИА "Медицински надзор". 

Динева посочи, че търсят през университетски клиники в Италия целеви обучения относно трансплантация на бял дроб, живо донорство, кръстосано донорство, трансплантации при деца, добри практики в дефинирането на потенциални донори и обучения на комуникатори в болниците.

21 лекари, координатори по донорство, се обучават в момента в Испания, предстои нови десет да заминат за Турция. Отворили сме два курса, които са отново присъствени в Турция и Испания, допълни Динева.

823 българи чакат за трансплантация у нас, показва регистърът на изпълнителна агенция "Медицински надзор". Най-много се нуждаят от бъбрек - 770. За сърце чакат 22-ма пациенти, за черен дроб - 19, за бял дроб - 10, за тънко черво - двама.

Предистория

Преди пандемията България бе изключена от европейската мрежа Евротрансплант, поради което изгуби право да изпраща пациенти за трансплантация в европейски клиники. През 2019 г. приемът на българи бе за кратко възстановен от клиника във Виена, но тя извърши само една трансплантация и бе принудена да прекрати работата с чуждестранни пациенти поради недостиг на донори и капацитет.

Преди дни репортаж на БНТ показа, че сме отказали 40 органа от донорски ситуации в чужбина, като сме приели само един. В същото време сме предоставили на Румъния 25 органа. Като причини за тези откази бяха посочени лошото състояние на предлаганите органи, отдалечеността - лекарските екипи имат изключително кратък прозорец, в който да организират транспортирането на органа и да установят подходящ пациент, както и нежеланието на някои пациенти да получат орган от по-възрастен донор.