България е само донор в международния обмен на органи за трансплантации, като от 2021 г. до момента е отказала 40 възможности за получаване на орган от Румъния. В някои случаи лекарските екипи твърдят, че разстоянието е твърде голямо, в други получателят не харесва органа. Това съобщава БНТ в подробен материал по темата. Въпреки че ситуацията с трансплантациите у нас се подобри в известна степен след разкритията за драстични нарушения, тя все още остава на плачевно ниво.
823 българи чакат за трансплантация у нас, показва регистърът на изпълнителна агенция "Медицински надзор". Най-много се нуждаят от бъбрек - 770. За сърце чакат 22-ма пациенти, за черен дроб - 19, за бял дроб - 10, за тънко черво - двама. На този фон донорските ситуации у нас са малко и международният обмен би следвало да е добър шанс да спасяваме пациенти у нас. В него обаче страната ни се оказва само донор, а не и получател.
Данните на "Медицински надзор" показват, че по силата на споразумение, подписано през 2021 г., България е дала на Румъния 25 органа и е взела само един, съобщава БНТ. От телевизията разказват няколко случая.
През юни тази година Гърция предлага черен дроб през платформата за обмен на органи "Фоедос". ВМА заявява, че ще го вземе за пациентка в тежко състояние, но по-късно отказва с аргумента, че жената се подобрила. "От една страна разстоянието, на което се е намирал донорът – времето за неговото транспортиране до ВМА - надвишава исхемичното време, което е критично и трябва да се действа бързо, защото всяко забавяне увеличава рисковете от увреждане на органа. Освен това, донорът, изпадал в клинична смърт два пъти, с продължителни епизоди на хипотония, което е противопоказание и го прави абсолютно маргинален и неприложим за пациент на такова разстояние и в такова състояние", обясняват пред държавната телевизия от академията.
Времето за присаждане на черен дроб е между 6 и 8 часа след вземането, а на сърце - около 4 часа. В болница "Света Екатерина" през миналата година е трансплантирано сърце, взето от Румъния. Медици летели до Букурещ. Пътуването дотам и обратно отнело около 2 часа. "Ескплантацията половин час и трансплантацията - около час и нещо . Малко над 4 часа, но успяхме да реализираме тази трансплантация", обяснява проф. Димитър Петков - директор на УМБАЛ "Св. Екатерина". И тази болница обаче е отказала две сърца от Румъния, защото органите били твърде далеч от София. "Исхемичното време на сърцето е около 4 часа. След четвъртия час вече рискът за реципиента става изключително голям", казва проф. Петков.
Миналата неделя пък унгарски лекари са летели до Пловдив да вземат сърце, за което у нас не се намери подходящ пациент. От "Александровска" болница, където трансплантират бъбреци, твърдят, че не са им предлагани органи от Румъния. Има обаче и пациенти, които отказват органа. "Ние се обаждаме на потенциалните реципиенти. Те казват: "Ами сега се чувствам добре и отказвам да дойда. Някои от тях казват: "Ами то сърцето е на 58-годишен, аз съм на 28 години. Това е повод също да се откаже", казва директорът на "Св. Екатерина".
В други случаи подходящ за трансплантация у нас няма заради административни неуредици. "Регулациите по отношение на нуждаещите се от трансплантации не се осъвременяват. И понякога се получава, че реципиентът, който е подходящ физически и клинично, вече не може да бъде трансплантиран", коментира Галя Кондева - служебен министър на здравеопазването. Според нея има и други организационни проблеми. "Това е във връзка с координаторите на местни нива. Някакси по-късно се подават сигнали", обяснява тя.
Според пациентските организации пък проблем е и проследяването на здравния статус на чакащите за трансплантация. "Те са в тежко състояние, защото никой не им казва, че имат придружаващи, нововъзникнали заболявания, които те да проследяват и лекуват навреме. За да се извърши трансплантация, пациентът трябва да е в перфектното си възможно състояние", казва Христина Николова, председател на Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания.
