Очакваната продължителност на предстоящия живот у нас за периода 2020-2022 г. продължава да намалява, вместо да се увеличава, както е закономерният ход на този показател. Последното му ниво е 71,9 години при 73,6 г. за периода 2019-2021 г. Това е ефектът на пандемията, като продължителността на предстоящия живот започна да пада още след първата й година. За сравнение, в периода 2010-2019 г. очакваната продължителност нарастваше, като максимумът бе достигнат непосредствено преди началото на пандемията - за 2017-2019 г. бе 74,9 г. Така смъртността през ковид годините ни е струвала 3 г. намаление в очакваната продължителност на живота.

Очакваната продължителност на предстоящия живот показва средната продължителност на предстоящия живот на новородените в даден период, ако се приеме, че смъртността запазва нивото си за дадена година. Тя се изчислява на база таблици за смъртност, в които се проследяват няколко показателя за период от три последователни години - починали по възраст и година на раждане, брой население по възраст, брой на живородените деца.

Различната смъртност при мъжете и жените, както и сред населението в градовете и селата, определят и различната средна продължителност на живота при тези категории население. Средната продължителност на живота при мъжете е 68,3 години, докато при жените е със 7,5
години по-висока - 75,8 години. Спрямо 2012 през 2022 г. при мъжете наблюдаваме намаление на средната продължителност с 2,3 години, докато при жените с 1,8 години.

Очакваната продължителност на живота варира от 69,4 години в област Видин до 74,8 години в София, като общо в четиринадесет области тя е над средната за страната. Жените живеят по-дълго от мъжете във всички области на страната, но най-голяма е разликата между двата пола в област София (8,4 години), а най-малка - в област Шумен (5,9 години).