Две детски отделения - в Ловеч и Велико Търново, ще отворят врати за малки пациенти в напълно обновен вид. Преобразяването стана възможно благодарение на общите усилия на стотици дарители.
Стаите в секторите за кърмачета, малки деца и юноши в отделението в МБАЛ „Проф. д-р Параскев Стоянов“ в Ловеч, украсени с приказни герои, имат нови болнични легла, мебели и оборудване. Пълна промяна има и в детското отделение в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“, гр. Велико Търново. На 27 февруари предстои церемония по откриването в старопрестолния град, а в Ловеч ще отворят обновените помещения на 6 март.
Само за два месеца и половина кампанията „Дари за Светулка, Овергаз ще удвои!“ събра над 36 000 лева. Стотици хора се включиха с дарения, бяха организирани десетки локални събития и паралелни кампании, а „Овергаз“ умножи по две дарените средства. Така газоразпределителното дружество даде своя принос към кампанията на фондация „За Доброто“, в която участие взеха с доброволчески труд и средства десетки малки и големи фирми.
За преобразяването разказват Поли Троянова, която отговаря за обновяването на детското отделение във Велико Търново, и Ваня Павлова, координатор на проекта в Ловеч:
Какво ви мотивира да бъдете част от "За Доброто" и да работите за реновирането на детски отделения?
Поли: Мотивира ме най-вече това, че създаваме значима промяна. Това се вижда във всяко отделение, в което работим. Промяната не е само в интериора, а и в мисленето на хората, в нагласите, в отношенията. Хората осъзнават, че не трябва да се примиряваме с незадоволителните условия, че е наша отговорност да вземем нещата в свои ръце и да създаваме. Надяваме се, че скоро и институциите ще се включат, ще се осъзнаят.
Щастлива съм, защото успяхме да създадем работеща система, болниците се обръщат към нас, търсят ни за съдействие. Тази година предстоят още три проекта - вече стартира ремонтът в отделението в Карнобат, предстои през пролетта да стартира в Добрич, водим преговори с още едно отделение. И за трите отделения, болниците, в които се намират, вече взимат финансово участие, което досега не беше се случвало.
Ваня: Всеки се е сблъсквал със здравната ни система. Има деца, които се борят с много тежки заболявания, без родителска грижа и помощ. Не можем на помогнем на всички, но може да работим за това малките пациенти да минават по-лесно през изпитанията. Промяната на средата много помага на децата. И не само на тях. Още след като приключи обновяването на отделението в първата болница, видяхме как персоналът се променя. Има хора, които дълги години са работили в неприветлива среда, сблъсквали са се с проблемите на здравната ни система, стават груби, губят емпатията, емоцията на децата остава на заден план. След преобразяването на обстановката лекарите и сестрите също се променят.
Какво променихте в отделенията?
Поли: Бяха изградени кухненски боксове, за да не стига до онези абсурдни ситуации, в които майката тръгва по коридорите да търси някой да й загрее вода, за да нахрани детето си. Имам личен горчив опит - хокали са ме, че съм използвала служебно кухненско помещение.
Важно е да родителят да може да остане до детето си през нощта, да има достъп до санитарен възел, до мивка, хладилник. В стария стандарт за болнични заведения няма разлика между отделения за деца и възрастни - на етаж е заложено да има една баня и тоалетна. Една баня за хора, настанени в 20 стаи!
Детското отделение във Велико Търново има формата на буквата „Г“. По средата е разположено болнично училище - преди е имало педагози в болниците, за да могат децата, на които се налага дълго лечение, да не изпускат от учебния материал. Единственото такова запазено училище беше в болницата във Велико Търново. Това голямо пространство се оказа изключително подходящо да бъде превърнато в споделено място за малките пациенти. Преобразихме го изцяло. Направихме го стъклено, отворено към всички останали помещения.
Ваня: В Ловеч се наложи да осъществим проекта на два етапа, тъй като нямаше как да затворим цялото отделение за ремонт. Вече сме почти на финала. Реновирани са 17 стаи, осигурени са повече места за придружители - има легла и за родителите. В стаите за най-малките има кът за приготвяне на храна – с хладилник, кана за топла вода, микровълнова фурна. Помислихме и за комфорта на по-големите пациенти. За тях също създадохме по-добри условия.
С какви трудности се сблъскахте?
Поли: Сложностите не са само от финансов или организационен характер - кое как да се направи по най-добрия начин. Хората, които работят в болницата, много силно искат промяната, но понякога има съмнения и съпротива, невинаги са готови да съдействат. Най-хубаво е, когато тежката част от ремонта е свършила и шумът от къртещите машини е спрял.
Ваня: Винаги има неравности по пътя. Истинско приключение е започването на един такъв проект. Първо да пречупиш дългогодишната практика, да ги убедиш, че промените са за общо добро. Децата имат нужда да общуват помежду си. Изключително сме щастливи, че успяхме да организираме такъв кът за социализация - отворено място за игра, учене. Това е изключително важно за малчуганите, които възвръщат силите, но трябва да останат под наблюдение в болницата.Това е огромна промяна и за самите болници.
