Повече от половин век България стои на най-високото стъпало по брой случаи и смъртност от инсулт сред европейските страни и не прави абсолютно нищо да промени това. Страната ни е с ужасяващи показатели, надминаващи в пъти средните за Европа, но липсват координирани, достъпни и качествени грижи за преживелите инсулт, както и превенция. Това написаха днес от Асоциацията за инсулт и афазия до всички кандидат-депутати по повод Европейския ден на осведоменост за инсулта.
От пациентската организация изброяват над 20 мерки, които най-сетне да ангажират институциите с някаква отговорност и действия. На хартия още през 2021 г. България се е ангажирала да приложи Европейския план за инсулт, но до момента не са набелязани никакви целенасочени, ясни, прозрачни, измерими и съществени действия за справяне с проблема. Считаме, че е безотговорно и недопустимо да се бездейства още една година, с което да причиним на нови 50 000 българи страдание, което е било предотвратимо и лечимо, пишат от асоциацията.
България не просто не напредва, а върви назад по редица ключови мерки за подобряване на положението. Тютюнопушенето например е водещ фактор за сърдечно-съдови проблеми, инсулт и инфаркт. Напоследък обаче има тотален отказ от контрол на забраната за тютюнопушене, която от десетилетия е цивилизационен избор на развитите държави. Поради това у нас на закрити обществени места е в реда на нещата да се пушат електронни цигари и други алтернативни форми на тютюнопушене, заведенията с открито пушене се увеличават, в градския и междуградския транспорт шофьорите масово пушат при пълни с пътници превозни средства и т.н. Тютюнев дим се носи от институции, които уж са пазители на закона като Съдебната палата. Не са рядкост и одимените лекарски кабинети. В същото време децата ни са рекордьори по тютюнопушене сред връстниците си.
Не е по-добро положението и с храненето. По цял свят има усилия за намаляване на солта и захарта в хранителните продукти, както и за изписването им по по-видим начин на етикетите. У нас няма даже опит да се направи нещо по този въпрос. Здравните ведомства рядко си правят труда даже да разпространяват сред населението полезна информация за социално значимите заболявания.
Ето част от предлаганите от асоциацията мерки:
- Първична превенция и контрол на рисковите фактори, чрез национален скрининг на застрашените групи;
- Прилагане на програми за ограничаване въздействието и разпространението на рисковите фактори, като тютюнопушене, затлъстяване, повишено кръвно налягане и др.;
- Национална програма за повишаване здравната грамотност на населението, включително въвеждането на информация за успешно организиране на здравословен начин на живот сред подрастващите;
- Промяна на стандартите за допустимо количество сол в продуктите и намаляването на количеството сол особено в хляба и тестените изделия;
- Ограничаване разпространението на енергийни напитки, напитки с добавени вещества и др., както и предлагането на храни с повишено въглехидратно съдържание на територията на училищата. Забрана употребата на подобни вещества на територията на учебните заведения;
- Осигуряване на равен и навременен достъп до съвременно и качествено лечение на острата фаза на инсулт;
- Въвеждане на национален стандарт за доставяне на пациент с инсулт до неврологично звено за лечение в острата фаза, съответстващ на терапевтичния прозорец за съвременно лечение;
- Определяне на механизъм за опазване на правата на личността в острата фаза на инсулта, в т.ч. при лицата със силно изразена афазѝя;
- Въвеждане на ясен протокол в неврологичните звена за пълноценно и навременно информиране на пациента и близките за състоянието, прогнозата и последващите действия след изписването му;
- Регламентиране на достъп до социална подкрепа за семействата на претърпял инсулт, с оглед адаптиране на дома за осигуряване на качествен живот;
- Регламентиране на достъп до помощни средства и специализиран транспорт до дома за случаите, които се изписват в тежко инвалидизирано състояние;
- Ефективно проследяване на преживелите инсулт за превенция на последващ инцидент, в т.ч. подобряване контрола над приеманите медикаменти;
- Осигуряване на речева рехабилитация с логопед-афазѝолог за всяко диагностицирано лице най-малко два пъти годишно, като част от рехабилитационната програма на специализираните центрове за рехабилитация;
- Осигуряване на достъп до дентална грижа за лежащо болни и трудноподвижни в дома;
- Осигуряване на ясна и достъпна процедура за упълномощаване в интерес на преживелите инсулт.
