Поколения деца наред чуват едно и също, когато излязат в студа навън без връхна дреха или с мокра коса: Ще настинеш! Мит ли е това, или човек може наистина да се разболее само от това, че е изложен на студ дори за няколко минути?

Дългият престой на студено - обикновено в неотоплени домове, убива около 40 000 души във Великобритания всяка зима. Много от тях умират от инфаркти или инсулти, причинени от постоянно ниски температури - под 18 градуса. По-ниската температура кара кръвоносните съдове да се свиват, тъй като тялото се опитва да поддържа достатъчно висока температурата на торса, където са вътрешните органи. Така сърцето трябва да изпомпва по-силно, за да движи кръвта в стеснените кръвоносни съдове, вдигайки кръвното налягане и

увеличавайки риска от смърт при хора, които имат сърдечносъдови проблеми

По-неясни са нещата обаче, когато става дума за изскачане навън без палто или с мокра коса при студено време и как това може да се отрази на здрави хора. Години наред ръстът на настинките и грипа в зимния сезон се обясняваше почти изцяло с това, че в студеното време хората прекарват повече на закрито, в компанията на други хора, и така вирусите се разпространяват. 

И докато експертите смятат, че събирането на хора на едно място има голяма роля, се оказва, че рязкото спадане на околната температура е много по-голям фактор върху способността на организма да се бори с вирусите. Проучване в университета Йейл в САЩ установи, че риновирусите - които причиняват настинките, се възпроизвеждат много по-ефективно, когато температурата в носната кухина рязко спадне - в случая до около 33 градуса от обичайните 37 градуса. Подобен спад се получава при излизане от затоплено помещение на студа навън. През 2015 г. проучване върху мишки пък установи, че вирусите процъфтяват при ниски температури донякъде и защото имунната система произвежда при студени условия по-малко от протеините, нужни за борба с атакуващите патогени. 

"Колкото по-ниска е температурата, толкова по-малък е и имунният отговор към вируси", смятат учените в САЩ. С други думи - навличането и най-вече слагането на шапка и шал са съвсем правилно поведение, а не бабини деветини.

"Знаем, че когато хората стоят заедно на закрито повече време, микробите се разпространяват. Но не смятам, че това е единствената причина за болестите през зимата", казва проф. Рон Екълс от университета в Кардиф. "Студеният въздух кара кръвоносните съдове да се свиват, което важи и за стотиците малки съдове в носната кухина. Така количеството кръв в нея намалява, а

с нея и имунните клетки, които се борят с инфекциите",

обяснява той. Това може да е още едно обяснение защо излизането навън в студа поставя човек в риск, особено ако той вече е носител на вируси. Още по-лошо е, ако човек не се движи, тъй като произвежда по-малко топлина, която разширява кръвоносните съдове и съответно увеличава и температурата в носа.

Намалението на температурата също така намалява движението на малките, подобни на косъмчета клетки в носната кухина, които пренасят мукуса и захванатите в него бактерии и вируси извън носа. Затова проф. Екълс съветва да се покриват носът и устата при излизане на студено, особено при хора, които са податливи на дихателни инфекции или имат астма. Шалът загрява въздуха, който се вдишва, и така носът не се охлажда.

Излагането на студен въздух води до хрипове и трудно дишане при хора с астма благодарение на нещо, наречено свръхотговор, обяснява проф. Йън Паворд, специалист по респираторна медицина в университета в Оксфорд. С други думи - белият дроб на хората с астма е много по-чувствителен на резки промени в температурата, отколкото при хора със здрави въздушни пътища.

"Хората в Скандинавия се справят много по-добре, но винаги носят топли дрехи, особено вълнени шапки, защото тялото губи по-голяма част от топлината си през главата", обяснява той. Затова и излизането навън в студа с мокра коса е напълно забранено. Освен всичко друго това може да доведе и до възпаление на синусите и последващо го главоболие с остра болка зад очите.

ДИАБЕТ

Има и добри новини все пак. Изскачането навън за час-два в студа може да предпазва от диабет от втори тип. Учени от университета в Маастрихт в Холандия са открили, че рязката смяна на околната температура стимулира метаболизма, т.е. скоростта, с която горим калории, и подобрява чувствителността към инсулин с над 40 на сто. Ако организмът намали чувствителността си към инсулин, или ако произвежда по-малко от него, това може да доведе до ръст на кръвната захар и диабет. Установено е обаче, че излагането на студ за 10 дни поред има ефект над хора с диабет, подобен на някои лекарства, предписвани за болестта.