Над 6 пъти е разликата между университетската специалност с най-високо средно заплащане за завършилите и тази с най-ниско възнаграждение. На върха по облагаем доход на висшистите, взели диплома в последните 5 години, са младежите, учили "Информатика и компютърни науки" в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Средният им облагаем доход е 3805 лв, пише "Медиапул". В другия край на класацията са младежите, учили "Социални дейности" в Медицинския университет в Плевен с 568 лева средно на месец.
Заплатите на завършилите са един от показателите за сравняване на университетите и специалностите в страната от рейтинга на висшите училища. Но въпреки че не е тайна, че най-големи възможности за работа и добро заплащане дават ИТ специалностите, инженерното образование и това, свързано със здравеопазването, все още студентите в тези направления са далеч по-малко от младежите, които учат в направления като "Икономика" и "Администрация и управление".
Рейтинговата система се прави на базата на количествени показатели и не изследва причините защо кандидат-студентите продължават да избират специалности, които не биха им донесли толкова високи доходи и дори работа според квалификацията.
Безработицата сред младите висшисти е доста ниска - средно 2.44 на сто. Има специалности като "Медицина" и "Военно дело", където на практика всички завършили работят и в повечето случаи по специалността си.
Данните от рейтинговата система показват, че освен в специалностите, свързани с информационни технологии и компютърна техника, високо е заплащането и на завършилите "Математика", "Металургия", "Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми", "Обществено здраве", "Електротехника, електроника и автоматика", "Военно дело". Според данните обаче има значение не само специалността, но и в кой университет е придобита и къде се намира той. Така сред първите 50 специалности по ниво на заплащането на завършилите доминират висши училища от София.
При възнагражденията в едно и също направление разликите между най-ниските и най-високите заплати спрямо университета може да са в рамките на два - три пъти. Така например завършилите ИТ специалности в Софийския университет взимат над 3800 лева на месец, а колегите им от Шуменския университет "Константин Преславски" получават средно под 1000 лева. Доста по-равностойно е заплащането на завършилите "Медицина" независимо от университета. Облагаемият доход на медиците е между 1300 и 1470 лева на месец.
Статистиката показва, че специалисти с образование, свързано с определени държавни нужди като "Военно дело", както и обучението по дефицитни професии като "Медицина" и "Информатика и компютърни науки" по-често работят това, за което са учили. Висшистите от доста професионални направления обаче най-често си намират работата, за която не се иска висше образование, а доста често най-разпространената професия се оказва продавач. Най-ниско остава приложението на придобитото висше образование от направлението "Туризъм" - по-малко от една четвърт от завършилите туризъм работят това. Средната им заплата също е ниска - 910 лева. В същото време в тази специалност са записани 5675 студенти, а бизнесът постоянно се оплаква от липсата на кадри. Подобна ниска реализация има и за доста други направления като "Биологични науки", "Химически науки", "биологически науки", Животновъдство", "Растениевъдство", "Растителна защита", "История и археология", "Религия и теология", "Философия", "Материали и материалознание".
Разбивките според реализацията на студентите от конкретни висши училища показват, че като продавачи работят до една пета от завършилите. Например над 24 на сто от младежите с диплома по "Философия" от Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" работят в магазин.
Според данните от рейтинговата система в специалности, които по принцип са по-популярни сред кандидат-студентите като "Икономика", "Администрация и управление", "Туризъм", "Право", "Психология", се обучават почти 80 000 младежи или близо една трета от всички студенти. "Компютърна и комуникациона техника" и "Информатика и компютърни науки" са на шесто и седмо място по брой студенти, но с доста по-скромните около 8000 души всяко. "Математика" учат само 412 души, въпреки че средната заплата за специалистите от това направление е над 2200 лева. Увеличават се студентите по "Медицина" и "Педагогика", които са сред оценените като дефицитни откъм кадри сектори. За разлика от медиците, които работят основно по специалността си, около 40 на сто от завършилите за учители работят нещо друго.
