Близо половината от българите не знаят какво да мислят за новия премиер Росен Желязков. Това става ясно от проучване на обществено-политическите нагласи, публикувано днес от социологическата агенция "Алфа Рисърч".
Цели 46 процента от анкетираните нямат нито положително, нито отрицателно мнение за него. 29 на сто имат доверие на Желязков, а 26 на сто нямат. Социолозите смятат, че големият дял на хора без определено мнение представлява "ресурс, който може да бъде спечелен на страната на премиера, ако с позициите и действията си бъде достатъчно убедителен".
За отбелязване е, че новото правителство като цяло има по-висок рейтинг от своя министър-председател – 39 процента му дават положителна оценка, а 29 процента – отрицателна. От "Алфа Рисърч" смятат, че разликата в рейтингите на премиера и кабинета му идва от това, че Желязков е "политическа фигура, която се свързва еднозначно с ГЕРБ, и затова само симпатизантите на тази партия застават категорично зад него".
Поддръжниците на ГЕРБ са най-категорични в подкрепата си за кабинета, следвани от избирателите на ДПС-ДПС. Симпатизантите на БСП и ИТН изразяват по-умерена, но все пак ясна подкрепа за правителството, показва изследването. Сред избирателите на опозиционните формации преобладават скептичните нагласи спрямо управлението, особено на МЕЧ и ПП-ДБ.
"Кабинетът "Желязков" започва работа с добри стартови позиции. На този етап обаче те отразяват по-скоро облекчението от края на политическата криза и очакването за отпушване на процесите в редица сфери. Дали тези очаквания ще се оправдаят ще зависи както от това дали и как ще се справя с предизвикателствата в управлението, така и с отношенията между коалиционните партньори. Ако успее на тези два фронта, може да е и първото редовно правителство след 2021 г., което е успяло да реализира управленски хоризонт по-голям от няколко месеца", твърдят социолозите.
Каквото и да мислят за кабинета, българите категорично предпочитат да има такъв, отколкото отново да ходят на предсрочни парламентарни избори. Като причина за това социолозите сочат, че честите извънредни избори не водят до решение на политическата криза, още повече, че растат съмненията в честността на вота. Затова 69 на сто предпочитат редовно правителство, а едва 19 на сто – нови избори.
Доверие към партиите и лидерите
Няма особени размествания в рейтингите на политическите сили и техните водачи. При всички основни политически фигури отрицателните оценки преобладават над положителните.
Сред тази маса от непопулярни политици най-добре се представя лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов (24.4 на сто го харесват, а 49.4 на сто му нямат доверие), следван от Костадин Костадинов от "Възраждане" (16 на сто срещу 55.9 на сто) и Слави Трифонов от ИТН (15 на сто срещу 44.3 на сто). На дъното по популярност са двамата конкурентни лидери на ДПС – Ахмед Доган (6.2 на сто срещу 67.1 на сто) и Делян Пеевски (5.8 на сто срещу 79.9 на сто).
ГЕРБ-СДС остава първа политическа сила с 26 процента доверие. На второ място е ПП-ДБ с 13.4 процента, следвана от "Възраждане" с 13.1 процента и ДПС-НН с 10.8 процента. Следващите места се заемат от коалиционните партньори на герберите в правителството – БСП-ОЛ (8 на сто), ДПС-ДПС (7.5 на сто) и ИТН (6.2 на сто). МЕЧ е на ръба на влизането в парламента с 4 на сто доверие. С други думи, ако изборите се проведат сега, резултатите най-вероятно ще бъдат същите като на вота през октомври м.г.
Възход на президента
Растат позитивните нагласи в обществото спрямо президента Румен Радев. За по-малко от година положителните оценки нарастват с пет, а отрицателните намаляват със седем процентни пункта. Така Радев стига до одобрение от 44 процента срещу неодобрение от 31 процента.
"Една от предпоставките за този развой е, че това е единствената институция в управлението на страната, която остана без сериозни сътресения през последните няколко години. Кризата в политическата система, неуспехът на партиите да водят диалог и да достигат до решения, включително ерозията на парламентарното представителство, носят бонуси на държавния глава, въпреки позициите му по някои въпроси, с които симпатизантите на различни партии не са съгласни", обясняват от "Алфа Рисърч".
Изследването е част от регулярния мониторинг на "Алфа Рисърч". Проведено е в периода 15 - 20 януари 2025 г. сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна. Публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.
