Адвокатите, частните съдебни изпълнители и ноториусите трябва да плащат по-ниски данъци. Нормативно признатите разходи за дейността им трябва да се увеличат от 25% на 40%. За това настоява Висшият адвокатски съвет (ВАдС) в писмо до премиера Бойко Борисов. То е пратено и до министрите на финансите и на правосъдието Владислав Горанов и Данаил Кирилов, както и до председателя на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова.
Адвокатите са сериозен и редовен платец към хазната, като всяка година плащат милиони, пише в писмото. В него се изтъква, че е погрешно е схващането, че адвокатът е синоним на просперитет и икономическо благоденствие. В България адвокатският труд е силно обезценен, а броят на юристите от глава на населението – внушителен. Гилдията напомня, че пандемията е блокирала работата на съда, а това е замразило работата на адвокатите и ги е лишило от доход. През това време обаче разходите им са продължили да текат - за кантори, заплати на сътрудници, осигуровки.
Затова ВАдвС моли премиера да се намеси спешно. Според тях по този начин ще се подпомогне адвокатската дейност, без да има допълнителни преки разходи за бюджета. Този данъчен режим ще позволи икономическото им оцеляване, обясняват от съвета.
"В момента установеният общ режим за данъчно облагане на свободните професии не държи сметка за особеностите, тежестите и в последна сметка за несправедливостта на тази уредба. Тя поставя адвокатите, както и нотариусите и частните съдебни изпълнители, които изпълняват публични функции, възложени им със закон, в неравноправно положение в сравнение с редица други свободни професии, което практически води до завишено и несправедливо данъчно облагане", се казва в писмото. Според адвокатурата облагането на доходите на адвокатите, упражняващи самостоятелно професията, е завишено почти двойно в сравнение с редица други свободни професии.
Висшият адвокатски съвет сочи още, че гилдията не е имала възможност да се възползва от почти нито една от мерките, предоставени от държавата. Единствената опция е била да получат безлихвен заем от Българската банка за развитие, за какъвто може да кандидатства всеки. За адвокатите това не е работещ механизъм и почти незначителен брой са се възползвали от тази мярка, обяснява писмото. "Същевременно други свободни професии като артисти например бяха подпомогнати от държавата", пишат още юристите. И изреждат, че за адвокатите не бяха предвидени нито данъчни облекчения, нито удължаване на сроковете за подаване на данъчни декларации за плащане на данъци и осигуровки, нито възможност да се възползваме от някоя от целевите програми, одобрени от правителството, като например "Подкрепа на микро и малки предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19".
ЗА ПРИМЕР
В повечето страни от Европа държавата помисли за свободните професии, в това число и за адвокатите, обясняват от ВАдвС. И дават пример с Италия, където всеки адвокат с деклариран доход до 35 000 евро за 2018 г. при направено искане за компенсация получава за периода на кризата по 600 евро месечно. Във Франция адвокатите дори не е трябвало да правят искане, а са получили компенсациите пряко. В Германия на федерално ниво адвокатските кантори с 3 до 5 служители имат право на безвъзмездна помощ от 9000 евро месечно за 3 месеца, а ако служителите са от 5 до 10 на брой, помощта е 15 000 евро за три месеца, като отделно се получават и помощи от самата провинция.
"Липсата на подкрепа и отношение от страна на държавата към адвокатската професия в такъв труден момент е показателен за общото отношение към адвокатурата", сочат от гилдията.
ПО-ВИСОКИ ХОНОРАРИ
Във вторник ВАдвС пусна за обсъждане и промени в наредбата за минималните адвокатски хонорари. Те предвиждат увеличаване в пъти на възнагражденията за услугите на гилдията. Скокът е мотивиран с това, че наскоро съдът отмени последното увеличение на цените за адвокатска помощ, с което ги върна на нивото им от 2009 г.
