Пълна проверка на клиента - от идентифицирането му, през изясняване на действителния собственик на дружества, до установяване на произхода на средствата му, ще трябва да прави всеки адвокат, когато работи по сделки с имоти и финансови операции, или просто предоставя адрес за кореспонденция при регистрация на фирма. Адвокатът ще изисква серия от декларации от клиентите си и ще води дневник на съмнителните, а в някои случаи, ако парите са по негова доверителна сметка, ще трябва да отказва да извърши сделка с тях и да докладва на МВР, МФ, ДАНС и КПКОНПИ.
Това предвижда проектът за вътрешните правила срещу изпирането на пари на Висшия адвокатски съвет (ВАдС). Те бяха огласени късно в петък и всички адвокати имат една седмица, за да изпратят предложения и становища по тях, пише lex.bg.
Правилата не важат, когато адвокатът работи по дело, независимо от етапа му, включително, ако става дума за проучване на случая на клиента.
С правилата се въвеждат различни изисквания спрямо адвокатите, когато става дума за пране на пари и когато се натъкнат на финансиране на тероризъм.
Мерките срещу прането на пари, които трябва да прилагат, включват комплексна проверка на клиентите, събиране на информация, съхраняване на документите по сделката 5 години, оценка на риска от изпиране на пари и разкриване на информация за съмнителни операции, сделки и клиенти.
Когато става дума за тероризъм, се изисква адвокатът да блокира парите на съмнителния клиент, ако са по доверителна сметка и незабавно да уведоми властите – МВР, МФ, ДАНС и КПКОНПИ.
Адвокатът трябва да извърши комплексна проверка на клиента си при установяване на делови взаимоотношения; извършване на случайна операция или сключване на случайна сделка на стойност, равна или над левовата равностойност на 15 000 евро или тяхната равностойност в друга валута, независимо дали операцията или сделката е осъществена чрез една операция или чрез няколко свързани операции; извършване на случайна операция или сключване на случайна сделка на стойност, равна или над левовата равностойност на 5000 евро или тяхната равностойност в друга валута, когато плащането се извършва в брой, независимо дали операцията или сделката е осъществена чрез една операция или чрез няколко свързани операции, а ако сделката надхвърля равностойността на 5000 евро – да предупреди клиента, че нарушава Закона за ограничаване на плащанията в брой; съмнение за изпиране на пари или финансиране на тероризъм; съмнения относно достоверността или адекватността на идентификационните данни на клиента.
Проверката се прави преди установяване на делови взаимоотношения или извършване на сделка. Клиентът ще да попълни формуляр "Познавай своя клиент" , предвидени са и декларации за произход на средства и за действителен собственик.
Адвокатът е длъжен да извърши проверка и "винаги, когато възникне съмнение за верността, актуалността или адекватността на представените идентификационни данни за клиентите и за техните действителни собственици или когато се получи информация за промяна в тях".
Ако клиентът се окаже "видна политическа личност", тогава проверката, която трябва да извърши адвокатът, е още по-сериозна. Като "видна политическа личност" правилата определят президента, премиера, министрите и заместник-министрите, депутатите, конституционните и върховните съдии, членовете на Сметната палата и УС на централната банка, посланици, висши офицери от въоръжените сили, управата на държавните предприятия, кметовете и заместник-кметовете на община и район, както и председателите на общински съвети, ръководството на политическите партии и т.н. За видни политически личности се смятат и хората, които са заемали висшия пост преди по-малко от година.
Според правилата, ако адвокатът не може да извърши комплексната проверка, трябва да уведоми потенциалния си клиент, че няма да го обслужи. Той трябва да отказва делови взаимоотношения и ако формулярът "Познавай своя клиент" не е попълнен с достоверна информация“. Т.е. ще трябва да проверява дали всичко написано в него е вярно, а няма да е достатъчно да се довери на декларираното от клиента.
Правилата задължават адвоката да поддържа актуална информацията за клиентите и операциите, събрана при комплексната проверка, за целия период на деловото правоотношение. Като освен това той поне веднъж годишно, трябва да преглежда и актуализира при необходимост поддържаните бази от данни и клиентски досиета, "като прилага мерките за комплексна проверка, включително когато му стане известно, че е настъпила промяна в обстоятелствата по отношение на клиента".
Адвокатът ще е длъжен да съхранява 5 години всички събрани и изготвени документи, данни и информация, във връзка с изискванията на правилата срещу прането на пари.
Освен това адвокатът трябва да си води и специален дневник. Там той отразява съобщения за "възникнало съмнение за изпиране на пари, финансиране на тероризъм и/или за наличие на средства с престъпен произход, независимо от начина, по който е направено съобщението, заедно със заключение относно необходимостта от докладване на възникналото съмнение". "При възникване на съмнение адвокатът открива преписка, в която се събират и подреждат по реда на тяхното постъпване всички документи, имащи отношение към извършените от него или неговите служители действия, свързани със съобщението или съответните операции и сделки", предвиждат правилата.
СЪМНИТЕЛНИ СДЕЛКИ И КЛИЕНТИ
Правилата залагат десетки примерни критерии за това кога сделка или клиент са съмнителни.
Съмнение за пране на пари при дадена сделка според тях може да възникне у адвоката, ако е информиран за финансовите ѝ параметри и е налице някое от следните обстоятелства – например клиентът е поискал услуги, които с оглед на обявена специализация на адвоката в определени сфери на правото, излизат извън рамките на неговата компетентност.
За съмнителна се приема и покупка и бърза последваща продажба на активи с висока стойност, при които цената на придобиване се различава съществено от цената при последващата сделка.
Съмнително според правилата е и когато адвокатът установи наличието на необичайно голям брой придобити активи, съпоставен с доходите или приходите на клиента. Не е ясно как може да стане това, без адвокатът да извърши финансов и икономически анализ на клиента си и свързаните с него лица.
Друго посочено основание адвокатът да стигне до извода, че може да е изправен пред пране на пари, е формулирано по следния начин – "когато от адвоката е поискано извършване на услуги във връзка със сделки и действия, при които се поставя условие да не се разкрива самоличността на клиента или на други участващи в сделките лица, включително и чрез прикриването на тези лица с фиктивни участници в сделките и действията".
Съмнение се приема, че има и при предложение от страна на клиент за делегиране на правомощия на адвоката или на трето лице, които надхвърлят тези, които обичайно се предоставят в такива случаи. Има хипотези и за наличие на необосновано високи разходи за изследвания, разработки, маркетинг, реклама, транспорт, опаковки, административни дейности в договори, възложени от клиент.
Съмнителни според правилата са клиенти, встъпващи в делови отношения или търсещи услуги при необичайни или нетрадиционни обстоятелства, които предлагат да заплатят значително по-високи хонорари за услуги, чиято обичайна цена по тарифата на адвоката е по-ниска. Специално е отбелязано, че случаите, когато адвокатът получава значителна сума като възнаграждение за успех, не се разглеждат като рисков фактор.
Правилата карат адвокат да се усъмни за пране на пари и при "очебийна демонстрация на свръх лукс и парадиране с притежавани от клиента активи (луксозни марки автомобили, дрехи, аксесоари и др.), когато това е несъответстващо на декларираното от него финансово състояние, доходи и/или приходи".
Те определят като съмнителен и клиент, който показва видими признаци на притеснение или демонстрира необичайно поведение и реакции, които пораждат основателни съмнения за целите на операцията/сделката, за която се изисква съдействие от адвоката.
В понеделник Висшият адвокатски съвет ще даде пресконференция на тема "Защо приетите правила пазят адвокатите и техните клиенти, а не ги превръщат в доносници на ДАНС?".
