Депутатите от "Атака" предлагат промяна в Наказателния кодекс, с която да се премахне срокът на давност по отношение на приватизационните сделки, съобщи БНТ. Тази промяна щяла да развърже ръцете на главния прокурор при разследването на приватизацията.
"Да няма давност за тези, които грабиха родината ни. Няма давност, и прошка няма да има. Надявам се правоприлагащите органи, и ДАНС, и прокуратурата ефективно да могат да си свършат работата", заяви Десислав Чуколов, който е зам.председател на "Атака".
Подобни промени нямат никакъв шанс пред Конституционния съд и всички подобни опити досега са били неуспешни. През 2017 г. ГЕРБ също заговориха за промени по отношение на давността, но после бързо се отказаха. Роля за това изигра и обстоятелството, че през 2015 г. по предложение на депутати от Реформаторския блок и с гласовете на ГЕРБ отпадна давността за престъпленията на комунистическия режим. Главният прокурор Сотир Цацаров обаче сезира Конституционния съд и той отмени решението на парламента, тъй като в конституцията е записано, че "не се погасяват по давност наказателното преследване и изпълнението на наказанието за престъпления против мира и човечеството". Няма как в друг акт, пък било то и Наказателния кодекс да се записват други изключения.
Преди ден и бившият главен прокурор Никола Филчев обяви, че няма как с промяна в НК да отпадне давността, свързана с приватизацията. Затова той заговори за промяна в конституцията в тази посока и тази идея бързо бе прегърната и от настоящия шеф на държавното обвинение Иван Гешев. „Трябва да се търси решение на конституционно равнище. Тогава обаче идват принципите на правовата държава, общовалидни за всички страни в Европейския съюз. Това е принципът за правната сигурност. Съгласно него не може да се влошава положението на гражданите с обратна сила. Но веднага, казва Европейската комисия, може, по изключение, ако е нужно според тяхната формула, за постигане на целта, и ако бъдат съобразени правата на засегнатите. Възможно е да се промени Конституцията и да се увеличи давността, и да се предаде обратна сила, но това е на границата“. коментира той.
Той обаче така и не казва как точно подобен подход ще преодолее основното правило в наказателното право, че винаги спрямо обвиняем или подсъдим се прилага по-благоприятният закон, действал по времето на съответното деяние. И как точно дори конституцията ще заобиколи това правило. Не е ясно и за какво мнение на Европейската комисия, свързано с ретроактивното действие на закона, става дума.
