Бившият окръжен прокурор на Плевен Иво Радев осъди окончателно прокуратурата да му плати обезщетения за над 120 000 лева, след като повече от 4 години беше подсъдим, а накрая и оправдан за оказан натиск над магистрати. За случая разказва "Лекс".
След като Радев беше оправдан, той заведе дело за незаконно обвинение по Закона за отговорността на държавата (ЗОДОВ) срещу прокуратурата. Първите две инстанции му присъдиха над 220 000 лв. обезщетения. Върховният касационен съд (ВКС) обаче намали обезщетението. Върховните съдии (Веска Райчева - председател на състава, Геника Михайлова - докладчик и Златина Рубиева) приемат, че справедливото обезщетение за Радев е 100 000 лева за неимуществени вреди и още 21 000 за имуществени за направените от него разноски за адвокат. На особено мнение обаче е председателят на състава Веска Райчева, според която обезщетението на бившия прокурорски шеф и така остава прекомерно.
Разследването срещу Иво Радев започна през март 2015 г., когато беше окръжен прокурор на Плевен. След това той беше оправдан на две инстанции, но ВКС върна веднъж делото за ново разглеждане, втората инстанция отново реши, че Радев е невинен и при повторното разглеждане ВКС остави решението в сила.
Близо година преди началото на разследването прокурорката Снежана Георгиева-Блажева подала сигнал срещу него в ДАНС, че я е склонявал да не поддържа искане за увеличаване на наказанието на осъдения Ивайло Ячков. Важна подробност е, че тогава Георгиева и Радев са конкуренти в конкурса за окръжен прокурор на Плевен.
Радев бил наблюдаващ прокурор по дело срещу Ячков за пране на пари, по което той се признал за виновен и било сключено споразумение за ефективна присъда. Прокуратурата твърдеше, че Радев поискал при групирането на наказанията на Ячков да не бъде увеличавано общото наказание, защото бил обещал това на адвоката на осъдения. След това Радев се срещнал и с окръжния съдия от Плевен Калоян Гергов, за да го склони да не увеличава наказанието на Ячков. В продължение на половин година Радев е бил следен и със специални разузнавателни средства, като бил подслушван и наблюдаван.
След като беше привлечен като обвиняем, Радев беше отстранен от длъжност до приключване на делото, а сам подаде оставка като зам.-шеф на Асоциацията на прокурорите.
Макар да занижават наполовина присъденото обезщетение, върховните съдии са категорични, че то трябва да е по-високо от обичайните. ВКС не е съгласен с довода на прокуратурата, че още след първоинстанционната оправдателна присъда през 2016 г. негативните преживявания при Радев затихнали. Според върховните съдии това се е случило едва през 2019 г., когато е постановено окончателното решение на ВКС по наказателното дело.
В решението на ВКС е подчертано, че тази упоритост на прокуратурата е продължила при все, че доказателствата от разпита на прокурор Снежана Георгиева са определени от всички инстанции като "житейски неубедителни и правно безсмислени – в едната част, а в другата – несъставомерни". За да обяснят защо Иво Радев заслужава по-високо от обичайното обезщетение, върховните съдии отбелязват още, че делото е било широко огласено, тъй като той е бил първият административен ръководител на съдебен орган, обвинен за тежко умишлено престъпление и то срещу правосъдието.
Съдът посочва още, че 19 месеца Радев е нямал собствени доходи, защото е бил отстранен от длъжност, а 5-членното му семейство е търпяло недоимък и лишения. Завишеното обезщетение е резултат и от използваните срещу него специални разузнавателни средства, като той е бил наблюдаван, подслушван и следен.
