Очакванията на българите за защитата на страната от външни заплахи са свързани преди всичко с НАТО, тъй като хората у нас не смятат, че можем сами да се защитим от агресия. Парадоксално обаче българите, като цяло, са скептично настроени, че както пактът, така и ЕС, могат да ни опазят.
Мнозинството от българите не припознават ЕС и НАТО като организации, които в голяма степен могат да гарантират сигурността, суверенитета и териториалната цялост на страната ни. Това е един от основните изводи на социологическо изследване, посветено на усещането за сигурност на българските граждани, което публикува Националният център за парламентарни изследвания – изследователско звено към Народното събрание.
Едва 36.1% от анкетираните смятат, че НАТО може в голяма степен да защити страната ни. Почти същият дял (35.6%) са склонни да вярват, че пактът е в състояние само в малка степен да гарантира такава защита. А 15.4% направо отсичат, че такава защита изобщо няма. По отношение на ЕС тези показатели са дори по-слаби – по-малко от една трета (31 на сто) имат силно доверие в съюза като източник на сигурност, а общо 55 на сто са скептиците.
В същото време, почти 48 на сто очакват НАТО да защитава България при външна агресия. Причината да гледат към пакта е, че не вярват на собствената си държава - цели 73.5% смятат, че страната ни не може да се защити сама от нашественици. Същият дял от интервюираните вярват, че не можем да се справим и с голяма бежанска вълна.
Тези конфликтни виждания представляват тежък проблем, който изследването не засяга в дълбочина. Оказва се, че огромното мнозинство от българите (92%) схващат националната сигурност преди всичко като опазване на суверенитета и териториалната цялост на страната. За това най-много хора са склонни да разчитат на външен гарант, без обаче да му имат особено доверие, че ще направи каквото очакват.
Заплахите от война, бежанци и тероризъм силно безпокоят българите. 69 на сто виждат войната в Украйна като проблем за националната сигурност; 54 на сто гледат по същия начин и на конфликта в Газа. От това произтичат и сериозни страхове, че България може да пострада от бежанска вълна (както се опасяват 73%), терористична атака (69.5%) и военна агресия (52.1%).
Криза, корупция и бедност
Като цяло, българите припознават като най-голямо предизвикателство пред сигурността им това, което засяга материалното им благополучие. Затова определят икономическите и финансовите кризи (44.3%), корупцията (41.8%) и бедността (40.5%) като основни вътрешни заплахи. За отбелязване е, че сред хората, които най-много се плашат от бедността, са както най-младите (между 18 и 29 години), така и най-възрастните (над 59 години).
За около една четвърт предизвикателство представляват битовата и организираната престъпност, и природните бедствия, а за всеки пети – миграцията и тероризмът. В обществото продължава да битува схващането, че организираната престъпност не може да бъде овладяна, констатира изследването.
Растящ страх от престъпници
Въпреки твърденията на държавните институции, че престъпността намалява, българите смятат точно обратното – че расте. През 2021 г. 55 на сто смятат така за организираната престъпност, а през 2023 г. делът им е скочил на 78%. Същата е тенденцията и в усещането на хората за битова престъпност – тези, които вярват, че се увеличава, нарастват от 60 на сто през 2021 г. на 79 на сто през 2023 г.
Като причина за това, хората сочат преди всичко корупцията, икономическата криза и обедняването. После идват неефективността и подкупността на правораздавателните органи, липсата на силна власт и на добри закони.
Най-много (70%) хората се опасяват от насилие от страна на крадци и хулигани. 14 на сто се страхуват от полицията, а само 3 на сто – от човека, с когото живеят. Семейното насилие, както се отбелязва в изследването, е деликатна тема, по която повечето хора не са склонни да говорят открито.
Права срещу сигурност?
Българите вече не са толкова съгласни да жертват своите гражданските права в замяна на повече сигурност, както в миналото. През 2006 г. цели 46 на сто са били склонни на такава сделка. 17 години по-късно те са намалели до 31 на сто, а почти половината (48%) отхвърлят такъв вариант. Любопитен момент е, че делът на строго защитаващите правата си от посегателства през 2022 г. е бил дори по-висок – 57 процента. Това се свързва с ковид кризата, когато ограничаването на някои права предизвика силно недоволство сред много хора.
"След 2007 г. дилемата "права или сигурност" не съществува в съзнанието на по-голямата част от пълнолетното население на страната, доколкото доминира разбирането, водещо за либералните парадигми по отношение на сигурността, че правата на гражданите и сигурността са взаимосвързани, но не взаимнозаменяеми", изтъкват социолозите.
Това вероятно е свързано и със силното недоверие на обществото в способността на държавните институции да се справят с проблемите, свързани със сигурността. По всички възможни лоши сценарии – пандемия, промишлена авария, природни бедствия, терористична атака, икономическа криза, корупция и война, мнозинството от българите смятат, че държавата не може да направи каквото е необходимо. По отношение на корупцията това недоверие стига фрапиращите 82 процента.
Тук стигаме до друг парадокс – 47.7 на сто вярват, че правозащитните органи ще ни дадат повече сигурност, ако разполагат с повече власт. По-малко – 34.5 на сто, са скептиците, че това може да се проработи. Защо се получава така, след като мнозинството няма доверие на институциите и е наясно, че с повече власт те ще ограничат гражданските права – това изследването не казва.
Без охота за самозащита
Въпреки всичките си страхове, повечето хора не се надяват на средства за самозащита. Девет от всеки десет българи не разполагат с такова. Сред останалите най-предпочитани са лютивите спрейове и хладните оръжия, в много нисък процент (3.5 на сто) – огнестрелните оръжия.
Най-често разпространената реакция при заплаха за личната сигурност е обаждане на спешния телефон 112. Обнадеждаващо за доверието в обществото звучи, че 50% вярват, че някой ще им се притече на помощ, ако претърпят инцидент на улицата.
Мнозинството от българите не са съгласни да участват в групови инициативи, засягащи собствената им сигурност. Между една трета и една четвърт са готови да се включат в граждански организации за подпомагане на жертвите на престъпления; доброволни сдружения, съдействащи на полицията; местни организации за самозащита; граждански патрули. Тук по-голяма охота проявяват живеещите в села и малки градове, вероятно поради по-голямата несигурност в техните населени места. Хората с по-висок стандарт на живот също декларират по-високо от средното за страната намерение да участват в подобни структури и инициативи.
Хората не са особено сигурни какво да се направи, за да се чувстват по-защитени от посегателства. Очаквано най-много – всеки пети, настоява за по-тежки наказания за престъпниците, а всеки десети – да се прилагат законите и да се усеща повече присъствието на МВР.
Ето и пълния текст на изследването:
